Вода .bg  

"Цанков камък" - Воденичен камък за 1 милиард

Автор: Весела Ванева
Цанков камък" е скандално име от новините. Означава голям язовир на река Въча в Родопите, който живее много по-нависоко - сред политиците. Човек може и да не знае, че „Цанков камък" е язовир, но навярно ще се сети, че е далавера. Може дори парите да си спомни - половин милиард евро ли бяха? Всъщност по документи цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. Само че в началото преди десет години стойността е била едва 250 млн. лв. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло дотук. Към днешна дата разходите на НЕК за комплекса са близо 960 млн. лв.
„Цанков камък" е наричан най-скъпият шадраван на света. За да го бъде, планината е бетонирана като гигантски басейн. В дефилето е излята нова „планина" от над 500 хил. кубика бетон. Дъното и склоновете са укрепвани, облицовани, пръскани и замазвани - само теракотени плочки не са им лепили. Иначе водата щеше да изтича през внезапно откритата тектонска пукнатина и карстовите полета, за които някои инженери ту са забравяли, ту са си спомняли.
„Цанков камък" измагьосва пари. Стотици милиони. Един от бащите му е лидерът на ДПС Ахмед Доган. Поне така излиза от негови изявления. Но огромната полза - двойно повече пари от предвидените, отива за главния изпълнител на обекта - австрийската компания „Алпине Мередер бау". А научна разработка за водите преминаващи през обекта, стана основание дъщерна фирма на подизпълнител да изплати на сегашния почетен председател на ДПС хонорар от близо 1 млн. лв. Тайната на „Цанков камък" беше (почти) разгадана съвсем наскоро от Агенцията за държавна финансова инспекция. „Преса" получи доклада на ревизорите по Закона за достъп до обществената информация. За осем-девет години изграждането на хидроенергийния възел „Цанков камък" е оскъпено двойно, поточно 2,2 пъти. Но законно.
Изграждането на „Цанков камък" е спорно още по времето на социализма заради неблагоприятните геоложки условия и непредвидимо голямото оскъпяване. Скалите в района били нестабилни. Имало голям риск от свлачища. Нямало здраво място, където да се бетонира язовирната стена. А карстовите полета заплашвали, че ще гълтат водите от езерото.
Знанията за сложните геоложки условия първи потънали вдън земя. Така през 2002 г. в щастливо неведение проектът „Цанков камък" възниква от нищото като съвместен българо-австрийски проект по Протокола от Киото (международно споразумение за контрол на глобалното затопляне от 1997 г).
Първият документ за възкръсването на „Цанков камък", който финансовите ревизори откриват сега, е факс от земеделския министър на Австрия от 19 април 2002 г. в знак на благодарност за посещение на българския екоминистър Долорес Арсенова във Виена. В него се казва: „Информиран съм, че българската НЕК заедно с голямата индустриална група в Австрия VA ТЕСН сега развива хидроенергийната каскада „Въча" със строителството на нова ВЕЦ „Цанков камък"..." Министърът вероятно има предвид меморандум между двете компании от лятото на 2001 г, когато Симеон Сакскобургготски тъкмо формира кабинета на НДСВ.
Първият договор на НЕК за „Цанков камък" е сключен на 1 октомври 2003 г. с австрийските фирми „Алпине Мередер бау" и „Вербундплан". Според него проектирането и изграждането на язовира и веца ще струват общо 127,989 млн. евро. В тази сума влизат дори непредвидените разходи - „около 13,2 млн. евро". Договорът предвижда правила за ескалация на цената през годините, а също и ангажимент НЕК да заплаща непредвидените дейности. Но липсва горна граница на възможните оскъпявания. Таван е само небето.
Затова още на старта НЕК си осигурява значително повече пари от записаните в договора - близо 220 млн. евро. На 14 ноември 2003 г. във Виена са подписани договорите за финансиране. Консорциум от банки отпуска експортен кредит за 100 млн. евро. Банка организатор е Банк Аустрия кредитанщалт. Останалите 120 млн. евро са от търговски кредит.
Строителството се разгръща при правителството на тройната коалиция. Подписаното споразумение за ранен старт обаче веднага си показва рогата. Отчуждаването на земи закъснява. Строителната площадка няма ток и вода. Липсват пътища и подходи. Когато тези проблеми са решени, започват шокиращите геоложки изненади. Районът е пълен с „изветрели" скали. За язовирната стена се налагат допълнителни изкопи в десния бряг на дълбочина 12 метра. Извършва се дълбочинно укрепване на тектонските зони. Увеличава се площта на положената геомембрана, бетонът е пръскан по скатовете, наливан и инжектиран. Опашката на язовира се озовава в долината на река Гашня. Там в крачка се налага изпълнителите да сменят технологията за тампониране на дъното и откосите, за да спрат загубите на вода. За всички допълнителни работи НЕК плаща. Когато не е съгласна, главният изпълнител заявява искове, които се трупат.
Първото оскъпяване на проекта е утвърдено на 6 октомври 2005 г. Тогава към проекта за язовир плюс ВЕЦ се пришива изместването на пътя Девин - Михалково. Строежът на 22 км шосе се оценява на 41 млн. евро (80,1 млн. лв.). Така общата стойност на „Цанков камък" достига 168,989 млн. евро. Според ревизорите пришиването е станало в нарушение на ЗОП. Те разглеждат пътя като самостоятелен обект, за който е трябвало НЕК да обяви конкурс. Според шефовете на електрокомпанията шосето е неразривно свързано с обекта, а работата по него дори има приоритет Затова изпълнението му е възложено директно на „Алпине бау". За това решение ревизорите бяха готови да търсят отговорност, но случаят е покрит по давност. А на пътя кошмарът с терена продължава. Оказва се, че геоложки проучвания на трасето липсват напълно. Условията са много тежки за строителство, пълно е със свлачища. И цената скача почти три пъти - до 229 млн. лв. А в допълнението, както и в основния договор, горна граница на стойността няма. Изпълнителят пише фактури, НЕК плаща, а целият проект закъснява. През 2008 г, когато изтича първоначалният срок за пускане в експлоатация, нищо не е готово. Но няма връщане назад. Похарчени са стотици милиони.
Идва ред и на правителството на ГЕРБ да се оправя с „Цанков камък". След повече от година преговори и проверки единственото решение е да спре ескалацията на цената. Затова на 22 октомври 2010 г. е подписано Допълнително споразумение №3. С него официално се признава увеличение на първоначалната цена с 210 млн. евро, но е фиксирана крайна цена 379 млн. евро. Това е за изпълнението на строителните работи за обект „Хидровъзел „Цанков камък" и изместването на път III-868 Девин - Михалково. Огромният скок е заради заложени в договора ескалации на цената във времето.
Инспекторите установяват още нещо. И оборудването за ВЕЦ-а също е оскъпено - с около 15 млн. лв. През 2003 г. НЕК е сключила договор с австрийската „ВА ТЕХ Хидро" за електрическата част на стойност 91,9 млн. лв., но след забавяне в строителството и няколко допълнителни споразумения цената отишла на близо 107 млн. лв.
Затова няма да е зле преди страницата „Цанков камък" да се обърне, бъдещите министри и депутати да затворят кранчетата, които позволяват тапициране на планини и напомпване на цените на подобни проекти. Но едва ли - нали пак политици са ги отваряли. А това, което не става с пари, става с много пари.

Преса, 09.05.2013, стр.18

        << върни се назад