За всяка капка вода

Израел е световен лидер в напояването, България има какво да научи

Страниците подготви Кирил Кирчев, Тел Авив

Все по-малко вода, все по-малко обработваема земя, все по-сух климат. Три фактора, които в никакъв случай не са предпоставка за развитие на модерно земеделие. Това обаче не важи за Държавата Израел.
Точно обратното – страната се е превърнала в световен лидер в капковото напояване, изнася технологии за селското стопанство в над 100 страни и е един от основните доставчици на пресни плодове и зеленчуци в Европейския съюз и Русия. Като капак най-развитият градинарски район е пустинята Негев, която заема около 60% от територията й.
И как се постига това? Отговорът е - внедряване на технологии.
В противен случай няма оцеляване, обяснява простичко Ицхак Кириати, шеф на департамента „Агротехнологии, вода и околна среда“ в Israel Export&International Cooperation Institute. Институтът организира догодина за 18-и път международното изложение и конференци я Agritech. То ще се проведе от 15 до 17 май в Тел Авив.
За всяка капка вода Израел е световен лидер в напояването, България има какво да научи Факири в напояването и пречистването на вода Необходимостта, или с други думи казано, недостигът е в основата на иновациите, продължава Кириати.
От 60-те години, когато е започнала да развива капковото напояване, досега страната е станала световен лидер във водните технологии. Този пазар е с изключително голям потенциал, в резултат на което частни компании навлизат все по-активно на него. И няма как да е по друг начин, след като само 32 дни в годината в страната падат валежи. А последните 6-7 години са още по-сухи. Основните водоизточници са Галилейско море и река Йордан.
В глобален мащаб 70% от цялата вода се използват в селското стопанство. Въпреки че обработваемата земя намалява, най-широко се прилага най-неефективният начин - канално напояване, и само 4 на сто - капково.
При нас е точно обратното. Канално напояване няма, 75% от земеделските земи се напояват капково, останалите 25 на сто – с пръскачки, обяснява Нати Барак, директор в компанията за капково напояване Netafi m, която има поделение и в България. Тя е основана през 1965 г. и държи най-голям дял от този перспективен пазар в света. Годишният му обем е около 500 млрд. долара и лидер на него е именно Израел. Експортът на водни технологии от страната нараства от 850 млн. долара през 2006 г. на 2 млрд.
през 2010 г.
Средните загуби на вода в развитите европейски държави са 25%. В Израел те са 12%, като местните специалисти не са доволни и от тези резултати. Освен това цялата отпадна вода в страната се преработва, като 75% от нея се използват повторно за напояване в селското стопанство.
Станциите за обезсоляване на водата от Средиземно море пък осигуряват около една четвърт от нуждите на прясна вода. Като плановете са до 2013 г. те да задоволяват 35% от нуждите, или повече от 500 млн. куб. метра вода годишно.
Разбира се, градинарите и фермерите са свикнали с ограниченията и търсят начин да ги преодоляват. През посухите години те получават по-малки квоти вода. Цената на водата за потребители на кубик е толкова по-висока, колкото повече потребяват. Този подход се е харесал и в България и наскоро екоминистърът Нона Караджова лансира идеята цената на водата да е по-висока за тези, които потребяват над определен лимит. Регулаторът засега мисли, но не изключва въвеждането на две цени.
Ролята на технологиите Технологиите вървят ръка за ръка с отрасъла. На помощ идват сателити, софтуер, интернет, нови сортове и др.
Използваме сателитни снимки, за да получим точна информация от колко вода има нужда всяко растение, обяснява проф. Йорам Капулник, директор на Agricultural Research Organization (ARO), към Volcani Center. Центърът, който е на подчинение на земеделското министерство, може да се определи като мозъчния тръст, след като годишно за R&D дейности влага 50-60 млн.
долара. Плюс това решенията им се получават безплатно от фермерите.
150 души от земеделското министерство осъществяват връзката между науката и фермерите. Те обучават стопаните, помагат им да внедряват технологиите. Особено внимание се отделя на ефективното използване на водата и рециклирането.
Годишно за R&D в сектора се заделят общо 100 млн. долара, което е 3% от стойността на селскостопанската продукция. Разбира се, голяма роля имат и научните центрове в университетите и регионалните R&D. От чужди публични източници като научни фондове от САЩ, Канада и ЕС идват 12 млн. долара на година, а стопаните осигуряват 6 млн. Частните компании пък заделят общо останалата част до 100 млн.
Онлайн се следи растежът на плодовете и зеленчуците в реално време.
Всеки корен получава нужното количество вода, като процесът се управлява компютърно. Плюс това при капковото напояване ефективността при използването на водата е 99 на сто, а при микропръскачките - 88%.
Даваме решение за фермерите, казва Амнон Офен, директор на най-големия кибуц в страната (най-често срещаната форма за развитие на селско стопанство) NaanDanJain, който очаквано е много силен в напояването.
Разбира се, след тясната връзка с науката възниква въпросът доколко продукцията отговаря на екоизискванията. „Основният ни пазар е ЕС и няма как да не ги изпълняваме“, простичко отговаря Алон Гадиел, мениджър на Arava R&D в пустинята Негев. Положението в България България не е застрашена от недостиг на вода поне до 2035 г. По-лошо е положението с качеството. Едва 46% от населението потребяват пречистена питейна вода. По-голяма част от водопроводната мрежа е изградена преди 1980 г. Амортизирана е и отчита огромни загуби (50-60%), физически и търговски. А около 70 от големите населени места и повечето от малките са без пречиствателни станции за отпадна вода, която се влива директно в реките и морето. Изчисленията на консултантите на екоминистерството показват, че ако искаме да закърпим най-спешните нужди, трябват инвестиции от 12 млрд. лв., а за да достигнем европейските стандарти – внушителните 43 млрд. лв.

Капитал Daily, 27.12.2011, страница 18

<< върни се назад

Течно злато