Чудодеен камък (до вода) расте и помага на бездетни

Автор: Емилия Найденова
Малката черква „Св. Георги Победоносец” до Горни Богров пази една от най-интересните находки в българската история - чудодеен камък, който може да расте.
Хората вярват, че камъкът помага при различни заболявания и затова ходят да се докоснат до него и да потърсят изцеление. Отец Антим, който се грижи за обителта, казва, че не камъкът помага на хората, а Бог. Чудото се случва благодарение на благодатта, която приемаме, че този камък излъчва. „Той расте от Бога като човек, значи има благодат в него”. Молитвата към Бог обикновено помага на бездетни двойки. В манастира идват много семейства, чете се молитва, оставят дрехи, за да получат от тази благодат.
Много хора се изцеряват от всякакви болести- рак, миоми
Отец Антим им дава тетрадка, в която описват своите истории. Впечатленията си оставят тези, които са получили помощ за проблемите си. „Идват след това да споделят и казват - отче, излекувах се, роди ми се дете, като ми чете молитвата. Аз ги карам да пишат, за да може ако някой ден се издаде книга за манастира, да се опишат и тези чудеса. Мъже, които са кръстени, ги пускам в олтара, жени не се допускат”. Отец Антим казва, че идват много хора, но им е забранил да пипат олтара. Но това не е единственото чудо в местността. Сякаш цялото място е приютило някаква чудодейна сила. Случайно преди години отец Антим приема баба Сийка да пренощува в манастира за две седмици. Насън й се явила Св. Богородица и й казала, че в местността има лековита вода. „Малко не вярвах на сестра Сийка – казва отец Антим – но повиках мой познат научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода”. С помощта на ентусиасти от село Горни Богров е докарана сонда. На 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море. Водата помага за бъбречни проблеми и особено за напикаване при малките деца. Тя е с много соли, като заври, става на парцали. Сега аязмото е каптирано и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. Жена от Челопечене разказала на отец Антим, че пила от водата, защото имала стомашни проблеми, и от нея оздравяла. Водата помага и при кожни проблеми, има антисептични свойства. Трябва да се пие в малки количества, като лекарство.
Отец Антим казва, че без вяра нищо не става. „Ако идваш, ако щеш на камъка да спиш, няма полза”. Това е едно чудо, което за нашите човешки представи е трудно разбираемо, но в сравнение с духовния свят може да е нещо съвсем нормално.
Манастирът се намира на десетина километра от столицата, вдясно на магистрала „Хемус” , на малко възвишение сред гора. Мястото е било светилище на траките, после на римляните, по-късно е построена християнска църква с манастирски комплекс “Христос спасител”.
Името Богров най-вероятно е свързано със святото място Според легендата, която се предава от поколения, загадъчният камък попаднал в Горни Богров през XIII век от хълма Голгота. Донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Йерусалим. На връщане като тържество на свободата взели камъка от стените на Голгота и изобразили кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти. Същият камък го има и в село Яна, но за него казват, че не расте. Бабите говорят, че камъкът в Горни Богров е бил толкова голям, колкото този в с. Яна, някъде около метър. Камъкът е проучван от геолози, които потвърждават, че е особен вид пясъчник и не е изключено да е от района на Йерусалим. Специалистите били учудени, че е силно наклонен напред, а не се е счупил, въпреки че е ронлив и крехък.
Камъкът е там още преди да бъде построен храмът . Църква в селото е строена три пъти. Първоначално църквата е била в югоизточния край на манастирския двор. Тя е била разрушена и тогава богровци събрали икони и различни материали, за да построят нова църква в селото, която наричат Св. Харалампий. И тя обаче също е разрушена и местните хора решават през 1898 година да изградят тази църквичка от кирпич. Избират мястото, където е камъкът и около него съграждат храма За стопанисването на комплекса отговаря отец Антим, който е тук от 12 години. Свещеникът разказва цялата легенда около мистериозния камък. Според преданието скалата започва да расте известно време след построяването на манастира. Най-старата баба, виждала камъка - баба Рилка, го помни малък, не повече от метър. Когато дошъл в манастира, бабите започнали да казват на отец Антим „ Камико расте”. Първоначално той не повярвал, помислил си, че са бабешки приказки. Разчуло се за камъка, започнали да идват хора, които питали дали наистина расте, колко е голям, искали да го измерят. Така, през 2002 години отец Антим го премерил за първи път. Оказал се 206 см. Записал го на напрестолното евангелие и така дори забравил за бележката си, когато по-късно хората го подсетили да го премери отново. Десетина месеца по-късно го измерил пак и този път той вече бил 208 см. Премерил го втори път, не вярвайки, и пак бил 208см , а в евангелието написаното било 206 см - значи расте. По- късно вече станал 210 см. След твърдата си убеденост в мистиката на камъка, отец Антим спира да го измерва, защото казва, че не е негова работа да изпитва Бога. “Хората питат- на ширина, на дължина. За мен това е чудо, не ми е работа да го меря”. Но отчето е убеден, че скалата продължава да расте по Божия воля.
Отецът казва, че за да се донесе камък в тези размери дори и със сегашните превозни средства, ще е трудно. Кой ще си прави труда да изсича такъв камък? Много е вероятно да е бил малък, логично е да е донесен в по-малки размери като тържество на християнството, което е било голяма мечта за западното общество. Следователно камъкът наистина расте.

Монитор, 20.02.2012, стр.18

<< върни се назад

Gasland - за добива на шистов газ...