Проф. Валерия Фол за българските свещени планини и нестинарството

- Професор Фол, днес траки няма, нали. Но може ли да кажете кое е доброто, което сме взели от тях?
- Преди много, много години акад. Димитър Ангелов формулира, че българският народ се е формирал от траки, славяни и прабългари. Сега едва ли има живи траки, които да се разхождат по улиците на София. Но така или иначе ние носим много от тях в културно отношение. Вероятно и като гени, но това ще кажат генетиците. Много добри и много лоши неща сме взели от тях. Взели сме изключителната толерантност към други народи и етноси. В древността не са мислили „аз съм трак, ти си келт" и т.н. Хората по-скоро в културно отношение са общували помежду си, а иначе са се причислявали към династията, която ги е управлявала. Тоест не са имали етническо самосъзнание, живели са в общество, толерантно към културите и вярванията на другите. Другото добро, което сме взели (говоря за народа, а не за фирмите), е отношението към природата. Българинът има усещането, че природата е нещо свещено. И факт е, че в България все пак са съхранени много девствени гори, почитани са и се пазят стари дървета, има пиетет към природата и животните.

- Кажете ни сега поне две лоши неща, които сме наследили от траките?
- Безхаберието. Ние живеем така, все едно сме безсмъртни. Не си уреждаме земните дела. Друго ли? Някои колеги казват пиянството, но аз не мога да кажа това. Напивали са се само по време на обред. Но и другите народи са го правили. Друго отрицателно качество е разединението ни. Херодот го е казал: „Ако траките бяха единни, щяха да са непобедими." Разединението много ни пречи и днес.

- Кое прави Родопа свещена планина?
- Първо, трябва да си представим, че Родопите са били една много гъстонаселена планина. Може би най-гъсто населената територия. Давала е много сериозен поминък - дърводобив, животновъдство, минно дело, но и убежище.
Планината е символ на света и на Великата богиня майка. Родопите са мястото, където са живели бесите и където, изглежда, е било тяхното най-важно светилище. Съхранени са много свещени места, които са непокътнати и до ден днешен, и усещането за свещеност присъства в културната памет на хората, които я обитават и до днес. Тук искам да подчертая нещо изключително важно. Тези свещени места се наследяват дори когато се сменят население и вяра. Дори да дойдат нови хора, те търсят свещеното място. Те трябва да го усвоят и наследят. Дори Бачковският манастир е построен върху тракийско светилище.

- Кое прави едно място свещено? Някаква особена енергия ли има там?
- Може би има. Но обикновено се избират лични места, с извори с вода, красиви като природата. За траките природата е велика богиня. Възможно е да има някакви геомагнитни или други аномалии, които те да са усещали. Погледнете тракийските светилища и ще видите, че са на най-красивите места.

- Споменахте вода и аязмо. Наистина до всяка църква има аязмо. Древните имали ли са специално отношение към водата?
- Абсолютно. Към свещените извори. Водата е извор на живот. И до ден днешен е съхранена традицията да се построи чешма, да се каптира изворче за здраве. Да, вярвали са в свещените извори и това е една изконна вяра в тоя район на Европа…

- Защо според вас нестинарството беше признато от ЮНЕСКО като нематериално културно-историческо наследство, а ние не можем да го оценим, отнасяме се с леко пренебрежение?
- Мисля, че вече няма пренебрежение към нестинарството. Поне учените направиха всичко възможно да имаме едно много сериозно отношение не само от научна, но и от културна гледна точка към тази съхранена мистериална обредност, която е оцеляла в Странджа. В началото на 20-и век, когато населението, което говори гръцки, е отишло в Северна Гърция, обредността е пренесена и там. Странджа е много интересна планина не само защото не е изживяла ледников период и има растителност и животинки, които са от ледниковия период. Тя е ниска планина, но никак не е достъпна. Има много интересни дъбови гори. Дъбът е бил свещено дърво и на траките, а изглежда, и по-късно е възприета тази вяра. И сега има свещени дървета и горички, които са посветени на светци и ако някой посегне на тях, бива наказан от светеца покровител на мястото. Странджа някак си през вековете е оставала встрани от голямото движение на войски и хора, била е 500 години султански хас, тоест там са живели само българи, поради което е съхранена вяра, която в другите райони на България и на Балканите е изтляла.

Вярата на затворените нестинарски общества е в силата на свещения огън, а това е слънцето на земята. Едновременно с това е съхранен начинът на общуването с божествените енергии. Те са го осъществявали, следвайки календар, различен от общоприетия християнски. Във фолклорния образ на св. Константин са преплетени представата за Бога Слънце и Дионис-Сабазий.

- Мой познат ми разказваше, че стари нестинари са можели да влизат до коленете в жаравата... Вие чували ли сте за такива?
- Аз съм и виждала. Много е важно как се пали огънят. Преди две години, когато за съжаление огнеходци нагазиха в свещения огън заедно с истински вярващи нестинари, до мен седеше един от хората, които потомствено палят нестинарския огън. Те са от определени родове. Той говореше малко български. Ядоса се и каза: „Значи трябваше да напаля истински огън.
" - Какъв е той?
- Ако огънят е от дъб, както трябва да бъде, всички тези огнеходци ще се наложи да ги закарат с линейка до най-близката болница. Тъй като огънят, който не беше запален както трябва, не беше с висока температура. Истинският нестинар може с години да не влезе в огъня. Същата година един от истинските нестинари, който 14 години не получаваше вътрешен импулс, както те казват: „Св. Константин не им отваря пътя", влезе в огъня и беше изключително щастлив. При тях играта в огъня не е най-същественият елемент от вярата. Да играеш в огъня, не означава, че си нестинар, означава, че си огнеходец. Именно отчитайки съхранеността на целия обреден комплекс, ЮНЕСКО обяви нестинарството за световно нематериално културно наследство.

- Кое е същественото?
- Вярата и календарът, който е целогодишен. Те пазят пълен комплект свещени предмети, имат свещено място, постройки, извори, изпълняват свещените мелодии и т.н. В момента се играе само на Деня на св. Константин и Елена и от 7 години на Голямата аязма, откъдето всички нестинари вярват, че произлизат. В Гърция се играе и на зимния Св. Атанас. В древността е имало целогодишен цикъл. Утре в Университета по библиотекознание и информационни науки Институтът за културно-историческо наследство организира заедно с общините Малко Търново и Царево, учени от други научни институции и специалисти от МК дискусия как да съхраним нестинарската традиция…

- Проф. Александър Фол казваше, че на всеки връх в Родопа има светилище. Но това не е означено никъде.
- Трябва да се сложат маркировките, да се обозначат светилищата. Разбира се, че има на всеки връх, не само в Родопите, но и в Стара планина. То и край София е така. Има ги по цяла България. Те ще ни донесат повече пари а не като се търсят съкровища. Повечето съкровища още в древността са ограбени.

- Били сте близо до проф. Александър Фол, когато се е подготвяла програмата „1300 години България". В едно свое интервю той формулира целта й така: „Да се отвори прозорецът, за да може да влезе светлина отвсякъде, а и нашата светлина да бъде видяна. А не да остане затворена в социалистическия свят." Разтълкувайте ни тези думи.
- Те са много ясни. 1300-го-дишнината поне в културата и науката е един хубав повод, използван, за да може българските творци и учени да покажат това, което вършат, навън. И едновременно у нас да гостуват образци на европейската култура, големи учени и хора на изкуството. Много исторически изследвания бяха направени, книги, научни конференции. Иначе щяхме да си седим и да си говорим колко сме велики. Но трябваше да има с кого да се съотнесем.

- Но това е много смела идея, да искаш да напуснеш границите на социализма.
- Мисля, че хората, които работеха, се справиха добре. Не бива да забравяме, че зад тази идея стоеше и Людмила Живкова, за която много небивалици се изписаха. Но това беше нейната мисия. Да използва положението си, за да направи едно добро.
Знаете ли, траките се оказват „най-безболезненият" начин „да се отворят прозорците". Защото това е един отдавна изчезнал народ. Достатъчно бляскави са, една непозната култура, алтернативна на елинската. Непредизвикваща разни национализми. Поради което траките отварят пътя въобще на българската култура и на бизнеса на Запад. Един търговски аташе веднъж каза на мъжа ми - след траките се сключват най-добрите договори за България. Тракийските изложби бяха и повод да се покаже заедно с тях и съвременната българска култура. А днес, за съжаление, не е така.

Преса, 20.05.2012, стр.8

<< върни се назад

Течно злато