Вода .bg  

Човешкото право на вода

http://www.righttowater.org.uk/

Що е “Общ коментар”?
Всяка от шестте комисии за мониторинг на човешките права към Организацията на обединените нации (ООН), включително и Комитетът за икономически, обществени и културни права, периодично публикуват документи, известни като Общ коментар или Обща препоръка. Те представляват директиви за страните-членки по тълкуване на специалните въпроси, отнасящи се до договорите на съответната комисия по правата на човека.

Резюме на Общ коментар №15:
Общ коментар №15 по Правото на вода е приет от Комисията за икономически, социални и културни права към ООН през ноември 2002 г. ( док. на ООН Е/С 12/2002/11). Коментарът предоставя директиви за страните-членки по тълкуване на правата на човека на вода според два члена на Международното споразумение за икономически, социални и културни права:
Чл.11 (право на адекватен стандарт на живот);
Чл.12 (право на здраве)

Част І – Въведение
В това въведение се утвърждава следното:
“Човешките права на вода” дават право на всеки човек за достатъчно, непрекъснато, безопасно и физически достъпно използване на чиста вода за лични и домакински нужди.
Трябва да се отбележи, че правото на човек на вода може да се види в широк кръг
от международни документи и потвърждава огромната важност, която се състои в това, че:
“ Правото на човек на вода”- това право е необходимо на човека за водене на достоен живот. Това е необходимо условие за реализиране на другите му човешки права.

Част ІІ. Нормативни споразумения и договорености за правото на човека на вода.

Част ІІ. Общ коментар 15 очертава нормативните и договорени споразумения за човешкото право на вода, тоест индивидуалните елементи на това право на човека да са адекватни на неговото достойнство, живот и здраве – в съответствие с Чл.11, алинея1 и Чл.12.
Това условие показва, че в правото на човек на вода се съдържат два елемента:
“Свобода” - човек трябва бъде гарантиран от външна намеса, например прекъсване на достъпа му до вода или заразяване на водоизточника, както и
“Пълномощия” – система за доставка и управление на водата, осигуряваща равноправие и еднаква възможност на хората да се радват на тяхното право на вода.
Коментарът също така отбелязва, че водата трябва да се третира като културно и социално и накрая, като икономическо благо, като начинът на реализация на правото на човек на вода трябва е непрекъснат и достатъчен.
Общ коментар 15 потвърждава, че качеството на водата може да бъде различно в зависимост от условията, но има три фактора които трябва да бъдет валидни независимо от обстоятелствата:

Възможности
Всяка личност има право непрекъснато и постоянно да се снабдява с вода за лични и домашни нужди, пиене, санитарни нужди, миене и тоалет, приготвяне на храна, лична и домашна хигиена. В Коментара се посочва, че качеството на водата трябва да е еднакво и постоянно за всяка личност и група от хора и да отговаря на препоръките на Световната здравна организация (World Health Organization (WHO).Отбелязва се, че трябва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които някои личности и групи от хора, имат нужда от допълнителни количества вода поради климатични, здравни и професионални причини.

Качество
Правото на човека на вода е не само право на непрекъснато и постоянно снабдяване с вода, но и правото да се получава и използува вода с подходящо качество. Това озна-чава, че водата, необходима за всяка личност и домакинство, трябва да е безопасна, което значи да няма микроорганизми, химически съставки и радиоактивни елементи, които да са опасни за здравето на човека. Нещо повече, водата трябва да е с определен цвят, мирис и вкус за всяка личност и за всяко домакинство.

Достъпност
Според Коментара водата, водните съоръжения и обслужването им трябва да бъдат достъпни за всички, без да има дискриминация, като тази достъпност е под юрисдикцията на държавата. Тя се индентифицира като постоянна величина и се определя както следва:
1. Физическа достъпност – водата, водните съоръжения и обслужването им трябва да бъдат физически достъпни за всички части на населението, което се определя като “непосредствена близост за използуване на вода за всяко домакинство, образователна институция и работно място”, да са с подходящо качественно и културно съответствие за всека личност и домакинство, независимо от тяхната възраст, пол.
2. Икономическа достъпност – водата, водните съоръжения и обслужването им, както и свързаните с това преки и косвени разходи, такси и др. трябва да бъдат финансово достъпни за всеки. Недискриминираност – достъпът до водата, водните съоръжения и обслужването им трябва да се осъществява според закона и без дискриминация на основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други разбирания, национален и социален произход, богатство, родство или друг статус.
3. Достъп до информация – достъпът до информация се определя като право на търсене, получаване и споделяне на информация отнасяща се до водата.

Специален въпрос с широко приложение
Общ коментар 15 подчертава задължението на държавите въз основа на Чл.2 и Чл.3 от Международното споразумение за икономически, социални и културни права на човека, да гарантира, че всички договорени права ще действат заедно без наличието на дискриминация и на основата на равноправие между мъжа и жената.

Общ коментар 15 потвърждава, че се забранява дискриминация на основа на възраст, физически и умствени способности, здравен статус ( включително ХИВ и СПИН), сексуална ориентация, граждански, политически, социални и други видове статус, които имат намерението да премахнат или да намалят упражняването на някои от правата на човека включително и правото на човека на вода.

Общ коментар 15 потвърждава, че държавите се задължават не само да:
- вземат мерки за премахване наистина дискриминацията, която да забранява упражняването на правата на човек на вода, но също и да:
- отделят специално внимание на тези личности и групи от хора които по традиция срещат трудности при използуването на това право; такива са жените, децата, различните малцинствата, туземните общности, бежанците, хората с психически и умствени отклонения, хората без родина, миграционните работници, затворниците и арестантите.

Част ІІІ - Задължения на страните-членки
Международното споразумение за икономически, социални и културни права на човека задължава държавите , независимо от ограниченията на ресурсите с които разполагат, незабавно да осигурят осъществяването на правата на човека които се съдържат в споразумението, включително и правото на човек на вода.
Следователно споразумението осигурява (Чл.2) задължение на държавите да:
“...правят постъпки, индивидуално или чрез международно сътрудничество и коопериране, особено икономическо и техническо, с максимума на ресурсите с които разполагат, да се опитат да постигнат прогрес при пълното осъществяване на правото на човек на вода, което е заложено в настоящото споразумение, чрез всички подходящи начини, включително и чрез законодателни мерки.

Част ІІІ от Общия коментар подчертава постоянните задължения на държавите и като разглежда правото на човека на вода, потвърждава възможностите на ограничените водни ресурси, но също така набляга на това, че :
“Държавите трябва да имат постоянни и непрекъснати задължения произтичащи от споразумението и да се стремят, доколкото могат, към възможно по-бързо и ефективно осъществявяне на правото на човека на вода .”
В Общия коментар се посочва, че по някои от наложените на държавите задължения трябва да има незабавни резултати, което гарантира ,че правото на човека на вода ще се упражнява без дискриминация от какъвто и да е вид. Също така на държавите-членки се напомня, че някои от средствата приети във връзка с правото на човека на вода са забранени от споразумението.
Правото на човека на вода, както и всички други права, налагат задължителни условия на държавите-членки като:
Уважение на правото на човека на вода, с едновременно въздържане на държавите от директно или индиректно вмешателство при практикуването на тези права. Задължението включва, например, въздържание от недопустими действия или практики, които ограничават достъпа на всеки до достатъчно и непрекъснато снабдяване с вода. Също така, се забраняват действия които водят до незаконно замърсяване на водата и водните съоръжения. В Коментар 15 се отбелязва, че при въоръжени конфликти, извънредни ситуации и природни бедствия, правото на човека на вода влиза в задължение за държавите, които признават Международния хуманитарен закон.
Конвенцията защитава правото на човек на вода, като не дава възможност на трета страна – отделни лица, групи или корпорации –да пречат на практикуването на това право. Такива задължения включват приемането на необходими и ефективни законодателни и други мерки в отношение на трета страна, която пречи на свободния достъп на човека до вода, като например, с по-високата финансова стойност на водата.

Да се осъществява правото на човека на вода, чрез приемане на необходимите мерки за управление при осъществяването на тези права. Общият коментар групира тези мерки в три направления:
Улесняване – в тази част се изисква да се вземат решителни мерки за подпомагане на личностите и общностите да се възползуват от правото на вода.
Обучение – в тази част се изисква осигуряване на адекватно обучение за хигиеничното използуване на водата, защитата на водните ресурси и методи за намаляване на излишното изразходване на водата.
Обезпечаване – изисква изпълнение на правото на човека на вода, дори и при личности и общности които са неспособни сами да ги изпълняват, по причини извън техния контрол, като техните права се реализират чрез средствата с които се разполага.

Международни задължения
Част III подчертава международните задължения на страните-членки в отношение на правото на човека на вода. Те включват:
“Положителни” – това са задължения на държавите, например, в международните споразумения е обърнато отделно и специално внимание, на това , че икономически добре развитите се държави трябва да вземат съответните мерки за подкрепа и международно подпомагане на по-бедните държави.
“Отрицателни” – това са за задължения на държавите да се въздържат от всякакви забрани или други подобни средства, предизвикващи кризи в снабдяването с вода. Доброто снабдяване и обслужване на водата са крайно необходими за защита на правото на човека на вода.
Общ коментар 15 набляга на огромната важност за осигуряване от страна на държавите-членки на достъп до издържана в санитарно отношение водна инфраструктура, особено в селските и неподдържаните градски райони, като се вземат предвид главно нуждите от вода на жените и децата.

Основни задължения
Общ коментар 3 от1990 г. на Комитета за икономически, социални и културни права потвърждава, че държавите имат основни задължения да осигурят задоволяване поне “ минимално елементарно ниво “ за всяко от правата изложени в споразумението.
Общ коментар 15 препотвърждава тази точка и договаря общия брои на тези основни задължения, които имат незабавен ефект във връзка с осъществяването на правото на човека на вода
Страните-членки се задължават да :
1. Да осигурят достъп да минимално необходими количества вода, достатъчни за личните и домакински нужди необходими за предпазване от болести.
2. Да осигурят непрекъснат и постоянен достъп до вода, водни съоръжения и обслужването им без дискриминация на никаква основа, особено на хора лишени от права или маргинални групи от хора.
3. Да осигурят постоянен физически достъп до водата, водните съоръжения и обслужване им, като се погрижат за достатъчна, безопасна и редовна доставка на вода; да осигурят достатъчен брой водни източници, като се избегне дългото губене на време при доставката и снабдяването с вода, както и вземане под внимание отдалечеността на домакинствата от водоизточниците.
4. Да осигурят личната сигурност така, че нищо да не трябва да застрашава човек при физически достъп с водата.
5. Да осигурят равностойно разпределение на водните ресурси, водните съоръжения и обслужването им.
6. Да приемат и осъществят национална водна стратегия и план за действие адре-сиран до цялото население ; стратегията и плана за действие трябва да се съз-дадат, като е необходимо периодично преразглеждане и обновяване, на база обособен и прозрачен процес. Той трябва да включва методи, бележки и указания относно следене на индикаторите на водата, модели за нейното управление и мониторинг; стратегическите планове трябва да бъдат така изработвани и изпълнявани, щото да отчитат интересите на най-необлагодетелстваните обществени слоеве на населението.
7. Да контролират степента на реализация, или липсата на такава, на правото на човека на вода.
8. Да приемат относително не скъпи мерки за предотвратяване, контролиране и лекуване на болестите свързани с водата като осигури достъп до задоволително здравеопазване.

Част ІV Нарушения
Част ІV на Общия коентар определя възможните нарушения на правото на човек за вода, като ги разделя на два главни типа по важност.
- актове на възлагане - актове на държавите - членки или на други упълномощени от тях комисии;
- актове на пропуските – актове които включват неуспехите при вземането на мерки за пълното осъществяване на правото на човек за вода за цялото население;

Общият коментар да дава примери за нарушаване правата на човека на вода в трите главни направления от задълженията: уважение, защита и изпълнение.

Нарушенията на задълженията за зачитане правото на човек за вода, трябва да включ-ва произволно или незаконно отделяне на хората от водата, водните съоръжения и обслужването им.
Към нарушенията (при защитаване на правото на човека на вода), трябва да включват
спорни или незаконни ограничения на достъпа до вода;
Нарушенията или неспособността при приемане или прилагане на законите за предотвратявания на замърсяванията и неправилната употреба на водата, водните съоръжения и обслужването им.
Нарушенията на задълженията за осъществяване на правото на човек на вода, включ-ват недостатъчното или нерационално изразходване на публични ресурси, което има за резултат неупражняване на правото на човек на вода.

Част V. Изпълнение на правото на човек на вода на национално равнище
Международното споразумение за икономически, социални и културни права вменява задължения на страните-членки да правят необходимите стъпки за осигуряване на правата на човека на вода във възможно най-кратки срокеве.

Част VІ. Задължения на други участници освен държавите
Последната част на Общия коментар15 подчертава важната роля на други участници, освен държавите, които могат да имат дял в защитата, реализацията и разширяването на правото на човека на вода.
Общият коментар 15 потвърждава потенциалното влияние, независимо дали е положително или отрицателно, което политиката и действията на другите участници, в които различните агенции на държавите и други международните организации се ангажират професионално и финансово (включително Световната търговска организация (СТО) и Международния валутен фонд (МВФ), международни неправителствени и хуманитарни организации (вкл. Международния червен кръст) да помогнат за реализацията на правото на човека на вода за всички хора и общности.

Поради тази причина, Общият коментар 15 подчертава задълженията на тези независими участници. Тези задължения включват :
- ефективно коопериране на независимите участници с държавите във връзка с реализирането на правото на човек за вода;
- включване на законите и принципите на човешките права заедно в политиката и действието, например, правото на човека на вода трябва да се вземе в предвид в политиката, програмите за структурни промени и в проектите за развитие;
- да се обърне по-голямо внимание на уязвимите и обособени групи от населението, чрез даването на подкрепа в разпределението и управлението водата и водните съоръжения.

Преглеждайки докладите на държавите и техните способности да посрещат задъл-женията за осъществяването правото на човека на вода, Комисията за икономически, социални и културни права ще оцени по достоинство постигнатите от всички участници резултати.

Статус на Общ коментар 15

Няколко държави постоянно отказват да признаят, че достъпът до вода е човешко право, по-точно, че това е основна нужда на човека. До 2002 г. когато Общ коментар 15 е приет, някои критици оспорваха правото на човека на вода и те приемат, че Общо коментар 15 е само средство за тълкуване и само по себе си не е легално задължителен “твърд закон“.

Тези аргументи почиват на предположението, че Общ коментар15 е само един документ на Обединените нации, в които правото на човека на вода е споменато. Напълно ясно е, че Общият коментар не може да създаде нови права, но осигурява тълкуването на съществуващи човешки права. Те често са редактират за изясняване на задълженията на държавите в тази връзка поради обстоятелството, че те не са били винаги спазвани.

Както Общ коментар 15 потвърждава, правото на човека на вода е узаконено в две от шестте основни права на човека:
Договорът за премахване на дискриминацията на жените (1979 г.) и
Договорът за правата на детето (1989 г.);
Тези два договора подлежат на спазване от държавите, които са го подписали, като Договорът за правата на детето не подписан само от две страни в света.

Тъй като недискриминацията е фундаментален принцип на човешките права и е част от много правни инструменти, признаването в международни правни инструменти на неотменимото право на вода за жените и децата означава, че това неотменимо право трябва да се разпространява и върху мъжете.

От това следва, че правото на вода е на всички

Това, което се нарича “ предел на свобода на действие “, позволява държавите сами да избират начина по които да изпълняват своите задължения според закона за международните човешки права. Държавата трябва да е способна да реши каква политика да приема и в какъв ред да осигурява осъществяването на правото на човека на вода, като се позовава на политическите, икономически, религиозни, културни и други характеристики на различните държави. Въпреки това, пределът на свобода на действие не означава, че държавите са свободни да подбират точно кои права да осъществяват, нито пък могат да пренебрегват правата на отделни личности и части от обществото.
Общ коментар15 очертава предела на свобода на действието на държавите подписали споразумението, като в същото време набляга на това, че тези държави са задължени да използуват:
“всички подходящи средства, включително като се приемат и законодателни мерки, за изпълнението на задълженията приети от споразумението“.

Част V – в тази част са дават указания за осъществяване на правото на човека на вода на национално ниво в трите главни области:
- формулирането, осъществяването и контрола на правото на човека на вода се приема от законодателствата, политиката и стратегиите на държавите, подписали споразумението;
- при определянето и употребяването на подходящи, достатъчно разнообразни индикатори и сравнителни методи за контрол доколко страните-членки изпълняват своите задължения за пълната реализация на правото на човека на вода.
- обезпечаване на достъп до ефективно правораздаване, както и други подходящи мерки, както на национално, така и на международно ниво за всяка личност и група от хора, на които е отказано правото на вода.

Превел: инж.Веселин Лафчиев, юрист

За пълния текст:

  разгледайте файла

        << върни се назад