Проект "Ледник в пустинята"
Desert Ice Project
Ненапълно изследваните все още процеси на слънчева активност, в земната кора, и др., водещи до гигантски исторически цикли на глобално затопляне и глобално замръзване съществуват далеч преди появяването на човешката цивилизация. Но днес нашето безотговорно към природата поведение допълнително ускорява някои от негативните (за нас) последици от тези процеси. Разбира се природата може да се справи с това. Биосферата се променя непрекъснато, включително и ние – процес известен като еволюция или адаптация. Но в случая тези промени се случват за много кратък период, което не позволява на много видове, вкл. и хората, да се адаптират.
Вследствие прогреса на нашата цивилизация бяха нарушени множество естествени равновесия, включително и баланса CO2-O2. Намаленият брой дървета, респективно листа, и фитопланктон, е неспособен да абсорбира повишеното в следствие на индустриализацията количество CO2, което се натрупва в атмосферата и води до парников ефект.
Други теории за възможните причини за Глобалното затопляне:
- Цикличността на слънчевата активност;
- Повишената вулканична активност на океанското дъно, която затопля океана;
- Топящите се ледници – остатъци от последната ледникова епоха, създават впечатлението за масивно затопляне;
Възможно е това, което наблюдаваме да е комплексно съчетание от фактори – природни и антропогенни. Въпросният проект се опира на тази комплексност от фактори и проблеми, и на тази база търси и комплексно решение.
Предпоставки:
Разбор по елементи:
Вода - океаните
Глобалното затопляне води до ускорено топене на полярните шапки – повече сладка вода се смесва със солената океанска, като по този начин разрежда солеността и. Това от своя страна обърква схемата на океанските течения пренасящи топлина от тропическите към умерените ширини. Все повече айсберги се отчупват от полярните шапки като по този начин намаляват тяхната отразяваща слънчевите лъчи повърхност, и така слънцето загрява все повече откритите тъмни водни слоеве, което пък ускорява топенето на ледниците и така се затваря цикъла. С отчупването си от основния ледник те допринасят и за повишаване на морското равнище – в бъдеще, предпоставка за емиграционни вълни от по-ниските заплашени от заливане брегови зони, навътре в сушата. Има вероятност при едно по-силно разстройване на океанските течения (разпределителите на топлина), да се стигне до нов ледников период - тема сериозно екстраполирана в няколко научни публикации и във филма “След утрешния ден”.
Повърхността на океана е обитавана от фитопланктон – организми хранещи се с/абсорбиращи СО2 от атмосферата и разграждащи го чрез фотосинтеза. Резките промени в средата (по отношение на температури, соленост, замърсеност, повишена киселинност вследствие на повишениата абсорбация на СО2 от атмосферата) неизбежно ще повлияят и на тяхното поведение, респ. на общата картина.
Повишения брой дрейфуващи айсберги представлява опасност за все по-интензивния корабен трафик (Титаник - 1912; Експлорър - 2007), както и за големия брой нефтени платформи разположени в Атлантическия океан.
Земя - пустините
Всеки ден пустините се разширяват с около 100 кв.км. като по този начин изтласкват населението на тези територии във все по-малки (като годни за обитание) зони. Интензивното изсичане на гори води до оголване на почвата – предпоставка за ерозия, суша и свлачища. Липсата на зеленина, води до намаляване влажността на въздуха, и също и до липсваща естествена преграда за ветровете – предпоставка за усилване на ураганни ветрове, смерчове, торнада и др. – повече човешки жертви и финансови загуби. Интензивното (гонещо върхови печалби) земеделие изтощава хранителния почвен слой, като компенсацията на това явление с химически торове пък я отравя допълнително – процес съчетан и с тежки метали и други отрови - резултат от интензивна индустриализация, пак поставяща печалбата на първо място...
В планините – ускорено топящите се ледници заплашват низините в два аспекта:
- краткосрочен – наводнения и свлачища;
- дългосрочен – спиране на живителния източник на вода – периоди на унищожително засушаване;
Ниското ниво на реки и канали може да се превърне в сериозен проблем за корабоплаването, респ. за бизнеса. Нещо повече – това ниско ниво може да разстрои работата на ВЕЦ-овете, и дори да попречи на правилното охлаждане на реакторите на АЕЦ. Тяхната работа ще трябва да се поеме от ТЕЦ, което ще доведе до изхвърляне на още повече СО2.
Въздух - атмосферата
Статистиките непрекъснато отчитат повишаване нивото на СО2 и други парникови газове в атмосферата. Също така друга статистика отчита повишени щети от урагани, торнада, тайфуни и други унищожителни бури – взимащи голям брой човешки жертви и причиняващи огромни финансови загуби..
Намаления брой дървета, респ. листна маса, абсорбира по-малко количество СО2, т.е. повече СО2 отива в атмосферата, където връща обратно отразената от земната повърхност топлина – реален пример за парник. От друга страна повишената глобална средна темепература, повишава количеството на изпаренията, като по-този начин повишеният брой водни частици в атмосферата, акумулира допълнително топлина, като така усилва ефекта на “одеялото” върху планетата. Повече вода в атмосферата значи и по-силни урагани и бури, както и по-интензивни валежи – предпоставка за по-силни и разрушителни наводнения, свлачища и ерозия.
Температурните крайности: свръх горещи и сухи лета, и свръхстудени зими често претоварват енергийните мрежи. Включването на допълнителни мощности (за отопление през зимата и охлаждане през лятото) често значи изгаряне на повече въглища от ТЕЦ-овете, което пък означава повече СО2 и прах в атмосферата и така – въртене в един порочен кръг.
Резките климатични промени ще убият много животински видове, нямащи време да се адаптират. Кафявите мечки не могат да заспят зимен сън поради повишената влажност и температура; белите мечки все по-трудно ловуват поради невъзможност да преплуват толкова дълги разстояния заради липса на лед; объркват се миграционните маршрути на птиците, както и размножителните цикли на риби, костенурки и т.н. Доколкото всички са свързани в една обща хранителна верига, това без съмнение ще засегне и хората.
Огън – производството на енергия
Повече от 2 млрд. души по света нямат достъп до енергия. От друга страна, очаква се глобалната нужда от енергия да нарастне с 60% през следващите 25 години.
Природата ни предлага толкова много чисти, незамърсяващи възобновими източници за производство на енергия – от все още хипотетичното задвижвано от електричеството на светкавици декомпозиране на водата на водород и кислород - електролиза, през вече доказаните и работещи слънчева, вятърна, геотермална,от приливни вълни, биоразградими отпадъци от човека и животните, та до най-очакваното/най-търсеното – ядрения синтез. Дали поради осъзнаване на факта, че днешните методи са твърде замърсяващи и вредни за природата, респ. и за нас, или пък защото техните източници (въглища, нефт, газ) не са безгранични и скоро ще стигнем до тяхното изчерпване, но ние трябва да се преориентираме към възобновимите енергийни източници.
Протоколът от Киото е добър пример, че човечеството признава своята “вина” в глобалното затопляне, и започва вече организирано да предприема стъпки ограничаващи ефектите от антропологичната дейност върху околната среда. От друга страна обаче, последствията от тези мерки ще се усетят след десетилетия (ако въобще дадат ефект), а и процентно страните ще намалят с твърде малко количествата вредни емисии, които изпускат в атмосферата. Последните новини, показващи че някои от страните членки няма да успеят да покрият своите задължения по протокола, както и икономическия растеж на страни като Индия и Китай (неограничени от протокола), както и очаквания бум на авиацията и полетите, дават знак, че тепърва ще има увеличение на парниковите емисии, респективно – реакция от страна на природата, и че може би трябва да насочим повече усилия за адаптиране, като подготвяне на резерви и обитаеми зони за големи групи хора, което ще бъдат принудени да емигрират вследствие на задаващите се разрушителни природни катаклизми.
Петият елемент - Човешкият фактор
Разширяването на тропичните пояси на север и на юг от екватора създава несъществуващи досега климатични условия, благоприятстващи развитието на екзотични биологични видове – вируси, бактерии, насекоми, което може да доведе до нови болести сред населението на считаните досега за умерени ширини.
От една страна големи популации от хора са притискани да мигрират от природни явления като суши, опустиняване, повишаване на водното равнище – наводнения. Тъй като, от друга страна, това население непрекъснато нараства (все повече хора, концентрирани в гигантски мегаполиси), то се получава сблъсък на много интереси – политически, социални, етнически, религиозни...
Недостига на водни и хранителни ресурси води до глад и множество болести. Безработицата и мизерията сред тези хора (известни сред нас и като Третия свят), са добра почва за неграмотност, а оттам и за податливост на различни религиозни, фундаменталистки учения, често резултиращи в тероризъм – проблем №1 (според някои) на съвременния свят.
Притиснати от войни, глад и мизерия много от емигрантите “наводняват” богатите страни, където донасят още проблеми като расова ненавист, повишена престъпност, търговия с хора и органи, и др. Ако тези хора имаха сносни (нормални, а не луксозни!) условия за живот в своята родина, малцина от тях биха рискували да оставят всичко зад себе си, и да отидат в чужда страна. Това пък би намалило и напрежението сред жителите на по-богатите страни, смятащи, че емигрантите им отнемат работните места и увеличават безработицата. Оттук следва и облекчаване на системите за социално подпомагане.
Свидетели сме на натрупване на напрежения от най-различно естество – екологично, политическо, социално, и др. Например всички виждат как днес се получава следния парадокс – от една страна имаме излишък от работна ръка – все повече хора са ненужни като производители или доставчици на даден вид услуга, поради масовото навлизане на технологии, които автоматизират и механизират много човешки дейности. В същото време имаме свръхпроизводство или липса на достатъчно консуматори, които да потребяват всичко това което се произвежда. Но как да консумираш, когато нямаш работа, която да ти даде дохода, с който да потребяваш?
Дай на бедния човек риба, и утре той пак ще е гладен. Дай му мрежа и така той ще се изхранва сам. На същото залага и разглежданият проект – залесяването и селското стопанство са едни от малкото останали сектори на икономиката изискващи силно човешко присъствие, което пък може да се комбинира с големите маси от безработни и нискоквалифицирани хора обитаващи “Третия свят”.
Може да бъдат дадени още много примери за капаните, които сами си залагаме за бъдещето...
Вместо да изчакваме “въжето да се опъне докрай и да се скъса” с доста лоши последствия за голяма част от популацията на тази планета, можем да се поучим от уроците на историята и да предприемем мерки за отпускане на това напрежение, във всяка една от горепосочените посоки.
Проектът
DIP предлага комплексно решение, комбинация от интердисциплинарна наука и инженерни решения, а именно: след изчисление на получения “излишък” от отчупени от полярните шапки айсберги (разликата между днес и количеството им от прединдустриалната ера), както и изчисление на оптималните маршрути между ширините, на които айсбергите дрейфуват, и най-подходящите тропически пустинни зони, избраните айсберги се транспортират било то чрез карго самолети (нарязани на блокове), или се довличат до най-близката континентална суша чрез мощни влекачи. Там те не се използват за краткосрочна директна употреба на питейна вода (така няма да се постигне нищо, защото имаме само консумация), а се използват за напояване. Или пък чрез тръбопроводи (също както за не по-малко важните петрол и газ; или както са го правили древните цивилизации – някои римски акведукти и днес са напълно работоспособни), водата се пренася до територии където тя е в недостиг. След като почволозите се изкажат за най-подходящите места, където водата няма просто да потъва като в сито, ледените блокове се разрязват, разполагат, или разпръсват чрез контролирани експлозии, покриващи определени площи. Или пък получената сладка вода се използва за масово производство на DriWater – желеподобна вода, която не потъва веднага в почвата, а позволява един чувствително по-дълъг период на корените на растението да се подхранват с вода. Процеса се съпровожда от обилно наторяване с органични торове, компостиране (особено подходящо за тези райони, кадето за разлика от западния свят няма толкова много изкуствени опаковки, и отпадъкът е предимно органичен), и засаждане първоначално на устойчиви видове треви, храсти, гори; с постепенно подготвяне на част от земята и за селскостопанска продукция – зърнени храни, плодове и зеленчуци.
Ако човечеството успее да се организира и загърби различията помежду си, то плюсовете, които се очакват са следните:
- повишеното озеленяване постепенно ще абсорбира “произведения от нас досега излишък” от СО2 в атмосферата. Скорошно изследване доказва, че в атмосферата се натрупва много повече неусвоен вследствие на изсечени гори СО2, отколкото този изпуснат като вредни емисии от транспорта и енергопроизводството ;
- ще намалеят киселинните дъждове, унищожаващи горите и по този начин ускоряващи натрупването на парникови газове;
- намаляване изтъняването на озоновия слой, респ. по-малък брой на заболяващите ежегодно от меланома;
- намаляване на средните годишни глобални темепратури, респ. намаляване на темпото на топене на полярни шапки и планински ледници;
- намаляването на броя на дрейфуващите айсберги ще намали риска от колизии с кораби и нефтени платформи;
- зеленината в пустинните зони ще започне постепенно да възстановява изтощените почви, ще спре процесите на ерозия/настъпление на пясъците, ще възстанови цикъла: изпарение-облаци-дъжд-подпочвени води (възстановяване на нивото им, досега силно експлоатирано от човека); ще намалеят унищожителните за хора, животни и техника пустинни бури;
- когато част от площите предвидени за озеленяване бъдат засадени с култури даващи биогориво, конкурентността на това гориво в огромни количества, ще накара спекулантите да свалят цените на петрола до разумни стойности; същото се отнася и за цените на зърнените храни, които в момента поскъпват заради използването на все по-големи насаждения от тези култури не за производство на храна, а на биоетанол; Насажденията трябва периодично да бъдат редувани, за да се избегне изтощаване на почвите.
- намаляването на температурните амплитуди ще намали и интензитета на тайфуни, урагани, торнада, и други подобни бедствия, респ. повече спасени човешки животи, намалени финансови загуби;
- наличието на зеленина ще даде на местното бедно население възможност да се изхранва само, с екологично чиста продукция, възможност за работа, която пък ще генерира приходи, което пък ще ги направи консуматори. Работещите и имащи хора ще се ограмотят и няма да вярват повече (поне не в тази степен) на различни измислени идоли, гурута, и религиозни лидери, които ги тласкат към насилие и тероризъм. Отчаяни от бедност родители повече няма да изпращат децата си религиозни училища, където вместо наука ги обучават единствено на безропотна вяра в едното божество и неговия земен наместник. Тъкмо обратното – вместо религиозен фундаментализъм тези деца ще получават истинско образование. Образованият човек е далеч по-толерантен и е склонен да решава конфликтите не със сила, а с помоща на разговор и дипломация, т.е. намаляване на локалните конфликти. По-добрите условия за труд, за образование, и въобще подобрен стандарт на живот, ще намалят смъртността, и съответно ще спадне и компенсиращия демографския бум. Като последствия – населението става по-лесно за изхранване, и за създаване на подредено общество; намален брой желаещи да емигрират – не би бягал от страната си ако там няма насилие, и имаш възможности за труд; богатите страни печелят от намаляващите разходи по този проблем – намален брой конфликти на расова или религиозна основа, облекчена социална система. Работещият човек иска да се развива и консумира, т.е. имаме пазари в растеж, т.е. и корпоративният свят ще има интерес – от повишената консумация, както и от раздвижването на финансовите потоци, осигуряване на услуги и производство на машини и оборудване за тази нова “обетована земя”.
- Богатите страни могат да оживят значително своите икономики, ако правителствата им обявят тръжни процедури за: оценка на проекта, за оборудване, за изпълнители, за инфраструктура, за комуникаци, за транспорт, за охрана и т.н. Това значи мобилизиране на основните пазарни играчи – те трябва да използват всичките си ресурси, да наемат нова работна ръка, да се възползват от технологии и продукти, считани досега за нерентабилни, да теглят нови кредити, да ангажират поддоставчици и т.н. Т.е. това ще задвижи производствата, услугите, бизнесите от различни браншове по целия свят – търсеното “лекарство” срещу огромни бюджетни дефицити, рецесия, безработица и слаба икономика. Би трябвало и политиците да бъдат доволни, защото повече работещи хора със стабилни доходи, значи повече доволни гласоизбиратели и данъкоплатци...
- Историята върви по този начин – първо идват технологиите / бизнесът, после законите, и накрая – самоосъзнаването на отделния човек / хората като гражданско общество с определени норми. Може би с този проект ще се достигне до най-естествения начин за разпространение на демокрацията в тези територии, а не чрез насилствено налагане.
- В много изследователски институти вече се работи по различните аспекти на процеса “тераформинг” на Марс – подготвяне на условията на планетата за нашите биологични нужди. Опитът придобит при тукашното “тераформиране” би бил безценен при по-нататъшното овладяване на Марс и други планети.
Дали това озеленяване ще бъде подхранавано с вода от транспортираните айсберги, или пък от масово разположени по крайбрежието високопроизводителни станции за обезсоляване на морска вода, няма значение (нека по-рентабилният вариант победи). Важното е че, растението само по себе си е един много производителен и полезен механизъм, който работи (в симбиоза) с/в много направления:
– по отношение на опазване/захранване на почвения слой и защита от ерозия,
– по отношение на въздуха (като чистота, като влажност, като течение);
– като храна за хора и животни;
– като източник на строителен материал, а също и за дрехи;
– като източник на лекарства;
– като енергиен носител (дърва за огрев или соя, рапица, царевица, слънчоглед, захарна тръстика, палми, за производство на биогорива);
т.е. зеленината може да реши много от проблемите, които днес стоят пред човечеството, и за които то измисля отделни (за всеки проблем) високотехнологчни решения, които обаче идват и със своите минуси, т.е. помагат в едно, но вредят в друго.
Алтернативи / паралелни методи за производство / доставяне на вода в засегнати от суша райони:
Обезсоляване. Най-подходящата за момента. Вместо теглене на тежки айсберги, би могло да се изградят пречиствателни станции по крайбрежието и след това това получената чиста вода да се транспортира чрез тръбопроводи към вътрешността.
Сребърен йодит се впръсква чрез ракети или самолети във облака. Малки капчици влага се натрупват около тези ядра, увеличават масата и така се предизвиква изкуствен дъжд.
DriWater. Това е много прогресивна технология, която превръща водата в гел. След това определено количество гел се поставя до стеблото на растението, и така то получава вода не еднократно, а в един предварително определен период от време.
Метеотрон (фабрика за облаци). Руският проект GACAR, израелският проект Гешем (дъжд на иврит), и няколко други изследователски групи работят по тази обещаваща технология. Все още в експериментална фаза.
Био-мембрана. Норвежки проект, при който прахобразно вещество се смесва с почвата или се разпръсква на повърхността и след засяване. Мембраната играе ролята на гъба и абсорбира вода и хранителни вещества, които постепенно биват изсмуквани от растенията. Така допринася за увеличаване на плодородието в сухите и пустинни райони.
Мембраната може да играе различна роля. В зависимост от причините за използването си, тя може да доведе до повишаване на способността за абсорбиране на слънчевата светлина, и също така отразявайки я – до регулиране на температурата на земята.
Всеки един от тези методи изисква финансова оценка и подробна компютърна симулация за последствията. Всеки един от тях може да бъде разглеждан като твърде скъп от една гледна точка, и най-приемлив от друга. Затова може би най-доброто решение е да се използва комбинация от тях и да се прилага най-подходящия подход за специфична ситуация.
Разбира се, проектът не може да бъде изпълнен сам по себе си и да се очакват незабавни резултати, т.е. първо това ще отнеме десетилетия, и второ, човечеството трябва да продължава да търси и други форми на все по-умерено (в крак с природата) съжителство – по-чист транспорт, по-малко замърсяване, повече рециклиране, непрестанно търсене и усъвършенстване на методите за производство на чиста енергия – слънчева, вятърна, приливни вълни, биоенергия, ядрен синтез...
Проектът няма за цел да озелени цяла една пустиня, а просто да използва част (!) от “излишъка” от айсберги (т.е. сладка вода), за озеленяване на част (!) от изоставени и неизползвани територии, като така покрие множество цели. Или, излишъкът от вода = опасността за едни, може да бъде животоспасяващ ресурс за други. Вярно, това ще е наистина скъпа операция, но на фона на сумата от цените на отделни решения, за отделните проблеми визирани по-горе, ще е определно по-изгодно икономическо решение.
В края на 90-те години с цел да намали улова на застрашени видове риба, канадското правителство поставя строги риболовни квоти. Като резултат хиляди рибари остават без работа. Те се преориентират към “улов” и изтегляне на брега на малки айсберги, водата от които се използва за производство на бутилирана чиста ледникова вода, както и за водка “Айсберг”. Цялата дейност се субсидира от правителството. Разглежданият тук проект предлага нещо подобно, но в далеч по-големи мащаби – с по-голямо финансиране, повече заети, по-големи обеми и разстояния, по-големи задачи за решаване, респ по-големи очакавани последствия.
В Китай от 1978г. се провежда масивна програма за залесяване, целяща да блокира по-нататъшното разширяване на пустинята, да стабилизира почвата, като запази влага, температура и хранителни съставки. Да не споменаваме икономическия ефект – предотвратени загуби, нови работни места, самоиздържащи се общини и т.н.
През 1998г. корпорацията Пежо-Ситроен започва голям проект на стойност 10 млн. евро за изолиране на 7 млн. тона CO2 – в Амазония се залесява площ един път и половина големината на Париж. Чисто символично – един автопроизводител използва част от печалбите при продажба на автомобили, за да неутрализира въглеродния двуокис изпускан в атмосферата от същите тези автомобили.
Три различни проекта, от три различни места на планетата – когато / ако бъдат обединени в една верига, те ще представляват отделните етапи на Desert Ice Project. Опитът придобит при тяхното осъществяване би бил важна стъпка при неговото бъдещо разглеждане / оценяване.
Това не е перчене от типа “Вижте колко е силен Човекът! Ние подчинихме природата!” и други подобни.
Така или иначе в еволюцията си просто достигаме до стадий, в който вече не само пасивно се съобразяваме с природните стихии, но все повече и повече ги преобразяваме в наша не само краткосрочна, но и дългосрочна полза. Не от вчера се говори за тераформинг на Марс – подготвяне на планетата за бъдещо колонизиране. Разглеждания проект е и един вид репетиция за тези процеси. В края на краищата един ден човечеството ще трябва да напусне тази планета и да си търси нов дом. Въпросът е да не ускорим с неблагоразумно поведение този ход на нещата – също като стадата скакалци, които унищожават зеленината на едно място и скачат на следващото. Позицията ни на връх в еволюционната верига предполага че имаме повече мозък от тях, нали? Тогава нека го използваме и си подсигурим едно по-добро и стабилно бъдеще за всички, а не просто да мислим от ядене до ядене, от една печалба до следващата печалба, и т.н.
Защо сега?
През 1977 и 1980г. е са били проведени конференции за целесъобразността и възможностите за преместване на айсберги до места страдащи от силна суша, като Австралия, Калифорния и Саудитска Арабия, но без конкретни решения за действие.
Какво се е променило оттогава до днес, та да изисква преразглеждане на идеята?
- За тези години имаме силно нараснало население (1980 – 4.4 млрд., 2008 – над 6.7 млрд., 2020 – очаквани към 7.5 млрд. души), съпоставени към същите или дори по-малки водни запаси (отчитайки и замърсяването) – проблем, който ще се задълбочава все повече.
- За тези 30 години технологиите отчитат огромен напредък – днес разполагаме с GPS, гарантиращ оптимален транспорт, свръхмощни и същевременно икономични двигатели, отлично развито корабоплаване, аграрни науки и т.н.
- Океанското равнище се покачва, а пустинните територии се разширяват.
- Полярните шапки и планинските ледници се топят с нарастваща скорост.
- Природните аномалии (суша, студ, резки температурни разлики, урагани, наводнения, свлачища, и др.) нанасят все по-големи щети на бизнес, инфраструктура и хора.
- Според последните изследвания обезлесяването е отговорно за 25% от парниковите емисии, докато индустрията и транспорта дават 14%, а авиацията – 3%. Т.е. вероятно ще се окаже че не насочваме усилията си в правилната посока – харчат се огромни средства влиящи на икономическите показатели на предприятията, за овладяване на емисии с по-малка тежест, а потенциала за справяне с тези с по-голямата тежест просто не е използван пълноценно.
- Докато енергийният проблем се задълбочава, пропорционално нараства и интересът към възобновяемите енергийни източници, включително и към засаждането и отглеждането на култури с биоенергиен потенциал – соя, рапица, тръстика, и други.
- Хуманитарните кризи в най-бедните страни, свързани с недостиг на вода и храна, очевидно не могат да бъдат решени от досегашните акции и програми, или поне не с търсената ефикасност, т.е. трябва да се търси ново, по-ефективно работещо решение. Същото е свързано и с задълбочаващия се емиграционен проблем, опитван да бъде разрешаван от богатите правителства на Западна Европа и САЩ, чрез по-високи стени, напредничави технологии за наблюдение и по-твърди закони – те не лекуват проблема, а само подтискат синдрома, който показва, че има проблем.
- Богатите индустриални страни – причинители на проблема, ще се справят по-добре с рисковете от климатичните промени, а най-бедните – тези, които нямат никакъв дял в глобалното замърсяване ще дадат най-много жертви. Т.е. най-развитите дължат известна компенсация на най-бедните.
- Неотдавнашен доклад на Азиатската банка за развитие предостави подробен анализ на връзката между транспорта и климатичните промени в Азия. В него бе оповестено, че емисиите от парникови газове в Азия ще се утроят през следващите двадесет и пет години!
- Протоколът от Киото е предвиден до 2012г. Програмата за Обща Земеделска Политика на Европейския съюз е разчетена до 2013г. След изтичането на тези срокове трябва да бъдат подписани нови международни договори – по-всеобхватни, по-хармонични, по-ефективни.
- Проектът покрива всички точки от обявените от ООН Цели на Хилядолетието.
- Докато натрупването на комплексни, взаимосвързани проблеми продължава, същевременно няма толкова много алтернативи за ответна реакция. Икономията на водни ресурси като принцип (на личностно и държавно ниво) е важна, но няма да успее да компенсира нарастващата консумация. Следователно, повече прясна вода може да бъде осигурена или чрез десоленизация, или чрез използване на айсберги. Вземането на решение е въпрос на време.
- В наскоро показания доклад от 700стр. на главния съветник по икономика на британското правителство г-н Никълъс Стърн, се заключава, че икономическият растеж и “зеления” ни подход могат да бъдат съвместими.
- В скорошни новини от южното полукълбо се видяха ледници дрейфуващи в изключителна близост до бреговете на Нова Зеландия. Противно на очакванията на учените те не се бяха стопили от по-топлите води. Това може да се приеме като “подсказка” от природата - вместо само да бъдат гледани като туристическа атракция, и да се предупреждават корабите по местните търговски маршрути, тези айсберги могат да бъдат изтеглени на сушата в близка Австралия (страдаща от унищожителна суша, и масивни горски пожари), и да се използват за напояване в една мащабна озеленителна операция. Като намалява разстоянието, Природата фактически “съкращава” транспортните разходи по тяхното изтегляне от полярните ширини – основния недостатък на проекта.
В заключение
Последиците на Глобалното затопляне не делят хора и нации на бедни и богати. Бангладеш ще страда от наводнения, също както Холандия, САЩ и много други. “Това не е мой проблем” е не само неморален отговор, то не е решение, нито пък защита. Ние всички сме част от това – като виновни и недостатъчно отговорни участници, като алчни бизнесмени и ненаситни консуматори, и от другата страна – като потенциални жертви, или техни близки.
Предлагам на Вашето внимание един проект, по-скоро една скица, на нещо, което изисква участието на много страни, и ще повлияе върху много страни, в много аспекти. Говоря за планетарен мащаб, защото просто вече няма друг – няма отделни, несвързани страни, няма как едни страни да процъфтяват в условията на масов упадък, рецесия и мизерия. Още повече, че настъпващите пясъци (пустини вече има на всеки континент, вкл. и Европа), все по-екстремалните климатични прояви (всички ги усещаме – за климата / атмосферата няма държавни граници), както и общочовешки проблеми (дали социални, икономически или политически, те вече са все наши, общи – CNN ги прави такива, независимо дали става въпрос за Руанда, Израел, Австралия, Багдад или София), просто водят човечеството (явно е въпрос на еволюция, на израстване и адаптиране) към ново мислене, и нов начин на действие, търсещ повече комплексност в резултата – постигане на повече цели, при това по-ефективно. DIP предлага комплексно решение на, подчертавам: част (!) от най-наболелите проблеми на съвремието ни. Както знаем, няма едно действие, един ход – всеобща панацея, или пък един човек, който да реши всичко от раз. Аз лично го виждам осъществим под егидата на ООН. Представете си само, какви последствия би имало това за България, ако инициативата за подобна глобална операция пред ООН, започне от нас.
Публикуван е на сайтовете на няколко университета, където е обект на множество дискусии за и против – както вече подчертах – той е многостранен и покрива/засяга множество интереси/статути. Но историята ни учи, че макар и бавно, прогресът си пробива път, така че и тази операция е само въпрос на време. И тъй като екологията почти винаги се е смятала за второстепенна тема, не толкова важна като бизнеса, то най-вероятно DIP ще стартира след някое наистина огромно природно бедствие – обикновено след такива събития хората се обединяват в благородни каузи, например международните помощи след наводнения, урагани или земетресения, за съжаление – впоследствие. Спомнете си какво стана след породената от земетресение в югоизточна Азия вълна цунами – бепрецедентно по мащабите си бедствие, безпрецедентна по мащабите си спасителна акция / възстановителна организация, както и бе даден ход на безпрецедентно начинание – глобална система за оповестяване при бедствия и катаклизми. Затова си мисля (надявайки се да не съм прав), че може би мащаба на катастрофата, или броят на жертвите, ще ни накарат да започнем да мислим превантивно, а не впоследствие, и то относно средата, която обитаваме, а не само като изпреварващи военни удари и политически решения.
Да, звучи скъпо и трудно изпълнимо. Но, нима ще се примирим с факта, че след толкова години-десетилетия-векове на научно и технологично усъвършенстване, единственото, което можем да правим с няколко айсберга, е водка?
Проектът е написан на английски, защото това е езика, на който комуникират най-големите лидери на правителства и транснационални корпорации, и на който съответно биха взели някакво решение по тази идея. Предварително благодаря за всякакви мнения, съвети как да го предложим на по-високо надправителствено ниво, критики, поправки на вероятни неточности и т.н.
Пълна версия на проекта може да видите (да си свалите) на www.deserticeproject.com
Ивайло Аврамов
София
Какво може да направи всеки в личен план:
- засади дърво (поне едно);
- за кратки разстояния не използвай кола, а ходи пеша или използвай колело (това значи и по-добро здраве и спестени време и пари за доктори и лекарства);
- ползвай обществен транспорт;
- рециклирай;
- пий филтрирана чешмяна вода (когато и където може), вместо постоянното използване (и изхвърляне) на лъскавия лайфстайл символ на пластмасовата бутилка;
- при покупки се информирай за това как и къде е произведена стоката, откъде е доставена, как ще рециклира след изтичане на функционалния и цикъл;
- използвай енергийно ефективни уреди;
<< върни се назад
Ненапълно изследваните все още процеси на слънчева активност, в земната кора, и др., водещи до гигантски исторически цикли на глобално затопляне и глобално замръзване съществуват далеч преди появяването на човешката цивилизация. Но днес нашето безотговорно към природата поведение допълнително ускорява някои от негативните (за нас) последици от тези процеси. Разбира се природата може да се справи с това. Биосферата се променя непрекъснато, включително и ние – процес известен като еволюция или адаптация. Но в случая тези промени се случват за много кратък период, което не позволява на много видове, вкл. и хората, да се адаптират.
Вследствие прогреса на нашата цивилизация бяха нарушени множество естествени равновесия, включително и баланса CO2-O2. Намаленият брой дървета, респективно листа, и фитопланктон, е неспособен да абсорбира повишеното в следствие на индустриализацията количество CO2, което се натрупва в атмосферата и води до парников ефект.
Други теории за възможните причини за Глобалното затопляне:
- Цикличността на слънчевата активност;
- Повишената вулканична активност на океанското дъно, която затопля океана;
- Топящите се ледници – остатъци от последната ледникова епоха, създават впечатлението за масивно затопляне;
Възможно е това, което наблюдаваме да е комплексно съчетание от фактори – природни и антропогенни. Въпросният проект се опира на тази комплексност от фактори и проблеми, и на тази база търси и комплексно решение.
Предпоставки:
Разбор по елементи:
Вода - океаните
Глобалното затопляне води до ускорено топене на полярните шапки – повече сладка вода се смесва със солената океанска, като по този начин разрежда солеността и. Това от своя страна обърква схемата на океанските течения пренасящи топлина от тропическите към умерените ширини. Все повече айсберги се отчупват от полярните шапки като по този начин намаляват тяхната отразяваща слънчевите лъчи повърхност, и така слънцето загрява все повече откритите тъмни водни слоеве, което пък ускорява топенето на ледниците и така се затваря цикъла. С отчупването си от основния ледник те допринасят и за повишаване на морското равнище – в бъдеще, предпоставка за емиграционни вълни от по-ниските заплашени от заливане брегови зони, навътре в сушата. Има вероятност при едно по-силно разстройване на океанските течения (разпределителите на топлина), да се стигне до нов ледников период - тема сериозно екстраполирана в няколко научни публикации и във филма “След утрешния ден”.
Повърхността на океана е обитавана от фитопланктон – организми хранещи се с/абсорбиращи СО2 от атмосферата и разграждащи го чрез фотосинтеза. Резките промени в средата (по отношение на температури, соленост, замърсеност, повишена киселинност вследствие на повишениата абсорбация на СО2 от атмосферата) неизбежно ще повлияят и на тяхното поведение, респ. на общата картина.
Повишения брой дрейфуващи айсберги представлява опасност за все по-интензивния корабен трафик (Титаник - 1912; Експлорър - 2007), както и за големия брой нефтени платформи разположени в Атлантическия океан.
Земя - пустините
Всеки ден пустините се разширяват с около 100 кв.км. като по този начин изтласкват населението на тези територии във все по-малки (като годни за обитание) зони. Интензивното изсичане на гори води до оголване на почвата – предпоставка за ерозия, суша и свлачища. Липсата на зеленина, води до намаляване влажността на въздуха, и също и до липсваща естествена преграда за ветровете – предпоставка за усилване на ураганни ветрове, смерчове, торнада и др. – повече човешки жертви и финансови загуби. Интензивното (гонещо върхови печалби) земеделие изтощава хранителния почвен слой, като компенсацията на това явление с химически торове пък я отравя допълнително – процес съчетан и с тежки метали и други отрови - резултат от интензивна индустриализация, пак поставяща печалбата на първо място...
В планините – ускорено топящите се ледници заплашват низините в два аспекта:
- краткосрочен – наводнения и свлачища;
- дългосрочен – спиране на живителния източник на вода – периоди на унищожително засушаване;
Ниското ниво на реки и канали може да се превърне в сериозен проблем за корабоплаването, респ. за бизнеса. Нещо повече – това ниско ниво може да разстрои работата на ВЕЦ-овете, и дори да попречи на правилното охлаждане на реакторите на АЕЦ. Тяхната работа ще трябва да се поеме от ТЕЦ, което ще доведе до изхвърляне на още повече СО2.
Въздух - атмосферата
Статистиките непрекъснато отчитат повишаване нивото на СО2 и други парникови газове в атмосферата. Също така друга статистика отчита повишени щети от урагани, торнада, тайфуни и други унищожителни бури – взимащи голям брой човешки жертви и причиняващи огромни финансови загуби..
Намаления брой дървета, респ. листна маса, абсорбира по-малко количество СО2, т.е. повече СО2 отива в атмосферата, където връща обратно отразената от земната повърхност топлина – реален пример за парник. От друга страна повишената глобална средна темепература, повишава количеството на изпаренията, като по-този начин повишеният брой водни частици в атмосферата, акумулира допълнително топлина, като така усилва ефекта на “одеялото” върху планетата. Повече вода в атмосферата значи и по-силни урагани и бури, както и по-интензивни валежи – предпоставка за по-силни и разрушителни наводнения, свлачища и ерозия.
Температурните крайности: свръх горещи и сухи лета, и свръхстудени зими често претоварват енергийните мрежи. Включването на допълнителни мощности (за отопление през зимата и охлаждане през лятото) често значи изгаряне на повече въглища от ТЕЦ-овете, което пък означава повече СО2 и прах в атмосферата и така – въртене в един порочен кръг.
Резките климатични промени ще убият много животински видове, нямащи време да се адаптират. Кафявите мечки не могат да заспят зимен сън поради повишената влажност и температура; белите мечки все по-трудно ловуват поради невъзможност да преплуват толкова дълги разстояния заради липса на лед; объркват се миграционните маршрути на птиците, както и размножителните цикли на риби, костенурки и т.н. Доколкото всички са свързани в една обща хранителна верига, това без съмнение ще засегне и хората.
Огън – производството на енергия
Повече от 2 млрд. души по света нямат достъп до енергия. От друга страна, очаква се глобалната нужда от енергия да нарастне с 60% през следващите 25 години.
Природата ни предлага толкова много чисти, незамърсяващи възобновими източници за производство на енергия – от все още хипотетичното задвижвано от електричеството на светкавици декомпозиране на водата на водород и кислород - електролиза, през вече доказаните и работещи слънчева, вятърна, геотермална,от приливни вълни, биоразградими отпадъци от човека и животните, та до най-очакваното/най-търсеното – ядрения синтез. Дали поради осъзнаване на факта, че днешните методи са твърде замърсяващи и вредни за природата, респ. и за нас, или пък защото техните източници (въглища, нефт, газ) не са безгранични и скоро ще стигнем до тяхното изчерпване, но ние трябва да се преориентираме към възобновимите енергийни източници.
Протоколът от Киото е добър пример, че човечеството признава своята “вина” в глобалното затопляне, и започва вече организирано да предприема стъпки ограничаващи ефектите от антропологичната дейност върху околната среда. От друга страна обаче, последствията от тези мерки ще се усетят след десетилетия (ако въобще дадат ефект), а и процентно страните ще намалят с твърде малко количествата вредни емисии, които изпускат в атмосферата. Последните новини, показващи че някои от страните членки няма да успеят да покрият своите задължения по протокола, както и икономическия растеж на страни като Индия и Китай (неограничени от протокола), както и очаквания бум на авиацията и полетите, дават знак, че тепърва ще има увеличение на парниковите емисии, респективно – реакция от страна на природата, и че може би трябва да насочим повече усилия за адаптиране, като подготвяне на резерви и обитаеми зони за големи групи хора, което ще бъдат принудени да емигрират вследствие на задаващите се разрушителни природни катаклизми.
Петият елемент - Човешкият фактор
Разширяването на тропичните пояси на север и на юг от екватора създава несъществуващи досега климатични условия, благоприятстващи развитието на екзотични биологични видове – вируси, бактерии, насекоми, което може да доведе до нови болести сред населението на считаните досега за умерени ширини.
От една страна големи популации от хора са притискани да мигрират от природни явления като суши, опустиняване, повишаване на водното равнище – наводнения. Тъй като, от друга страна, това население непрекъснато нараства (все повече хора, концентрирани в гигантски мегаполиси), то се получава сблъсък на много интереси – политически, социални, етнически, религиозни...
Недостига на водни и хранителни ресурси води до глад и множество болести. Безработицата и мизерията сред тези хора (известни сред нас и като Третия свят), са добра почва за неграмотност, а оттам и за податливост на различни религиозни, фундаменталистки учения, често резултиращи в тероризъм – проблем №1 (според някои) на съвременния свят.
Притиснати от войни, глад и мизерия много от емигрантите “наводняват” богатите страни, където донасят още проблеми като расова ненавист, повишена престъпност, търговия с хора и органи, и др. Ако тези хора имаха сносни (нормални, а не луксозни!) условия за живот в своята родина, малцина от тях биха рискували да оставят всичко зад себе си, и да отидат в чужда страна. Това пък би намалило и напрежението сред жителите на по-богатите страни, смятащи, че емигрантите им отнемат работните места и увеличават безработицата. Оттук следва и облекчаване на системите за социално подпомагане.
Свидетели сме на натрупване на напрежения от най-различно естество – екологично, политическо, социално, и др. Например всички виждат как днес се получава следния парадокс – от една страна имаме излишък от работна ръка – все повече хора са ненужни като производители или доставчици на даден вид услуга, поради масовото навлизане на технологии, които автоматизират и механизират много човешки дейности. В същото време имаме свръхпроизводство или липса на достатъчно консуматори, които да потребяват всичко това което се произвежда. Но как да консумираш, когато нямаш работа, която да ти даде дохода, с който да потребяваш?
Дай на бедния човек риба, и утре той пак ще е гладен. Дай му мрежа и така той ще се изхранва сам. На същото залага и разглежданият проект – залесяването и селското стопанство са едни от малкото останали сектори на икономиката изискващи силно човешко присъствие, което пък може да се комбинира с големите маси от безработни и нискоквалифицирани хора обитаващи “Третия свят”.
Може да бъдат дадени още много примери за капаните, които сами си залагаме за бъдещето...
Вместо да изчакваме “въжето да се опъне докрай и да се скъса” с доста лоши последствия за голяма част от популацията на тази планета, можем да се поучим от уроците на историята и да предприемем мерки за отпускане на това напрежение, във всяка една от горепосочените посоки.
Проектът
DIP предлага комплексно решение, комбинация от интердисциплинарна наука и инженерни решения, а именно: след изчисление на получения “излишък” от отчупени от полярните шапки айсберги (разликата между днес и количеството им от прединдустриалната ера), както и изчисление на оптималните маршрути между ширините, на които айсбергите дрейфуват, и най-подходящите тропически пустинни зони, избраните айсберги се транспортират било то чрез карго самолети (нарязани на блокове), или се довличат до най-близката континентална суша чрез мощни влекачи. Там те не се използват за краткосрочна директна употреба на питейна вода (така няма да се постигне нищо, защото имаме само консумация), а се използват за напояване. Или пък чрез тръбопроводи (също както за не по-малко важните петрол и газ; или както са го правили древните цивилизации – някои римски акведукти и днес са напълно работоспособни), водата се пренася до територии където тя е в недостиг. След като почволозите се изкажат за най-подходящите места, където водата няма просто да потъва като в сито, ледените блокове се разрязват, разполагат, или разпръсват чрез контролирани експлозии, покриващи определени площи. Или пък получената сладка вода се използва за масово производство на DriWater – желеподобна вода, която не потъва веднага в почвата, а позволява един чувствително по-дълъг период на корените на растението да се подхранват с вода. Процеса се съпровожда от обилно наторяване с органични торове, компостиране (особено подходящо за тези райони, кадето за разлика от западния свят няма толкова много изкуствени опаковки, и отпадъкът е предимно органичен), и засаждане първоначално на устойчиви видове треви, храсти, гори; с постепенно подготвяне на част от земята и за селскостопанска продукция – зърнени храни, плодове и зеленчуци.
Ако човечеството успее да се организира и загърби различията помежду си, то плюсовете, които се очакват са следните:
- повишеното озеленяване постепенно ще абсорбира “произведения от нас досега излишък” от СО2 в атмосферата. Скорошно изследване доказва, че в атмосферата се натрупва много повече неусвоен вследствие на изсечени гори СО2, отколкото този изпуснат като вредни емисии от транспорта и енергопроизводството ;
- ще намалеят киселинните дъждове, унищожаващи горите и по този начин ускоряващи натрупването на парникови газове;
- намаляване изтъняването на озоновия слой, респ. по-малък брой на заболяващите ежегодно от меланома;
- намаляване на средните годишни глобални темепратури, респ. намаляване на темпото на топене на полярни шапки и планински ледници;
- намаляването на броя на дрейфуващите айсберги ще намали риска от колизии с кораби и нефтени платформи;
- зеленината в пустинните зони ще започне постепенно да възстановява изтощените почви, ще спре процесите на ерозия/настъпление на пясъците, ще възстанови цикъла: изпарение-облаци-дъжд-подпочвени води (възстановяване на нивото им, досега силно експлоатирано от човека); ще намалеят унищожителните за хора, животни и техника пустинни бури;
- когато част от площите предвидени за озеленяване бъдат засадени с култури даващи биогориво, конкурентността на това гориво в огромни количества, ще накара спекулантите да свалят цените на петрола до разумни стойности; същото се отнася и за цените на зърнените храни, които в момента поскъпват заради използването на все по-големи насаждения от тези култури не за производство на храна, а на биоетанол; Насажденията трябва периодично да бъдат редувани, за да се избегне изтощаване на почвите.
- намаляването на температурните амплитуди ще намали и интензитета на тайфуни, урагани, торнада, и други подобни бедствия, респ. повече спасени човешки животи, намалени финансови загуби;
- наличието на зеленина ще даде на местното бедно население възможност да се изхранва само, с екологично чиста продукция, възможност за работа, която пък ще генерира приходи, което пък ще ги направи консуматори. Работещите и имащи хора ще се ограмотят и няма да вярват повече (поне не в тази степен) на различни измислени идоли, гурута, и религиозни лидери, които ги тласкат към насилие и тероризъм. Отчаяни от бедност родители повече няма да изпращат децата си религиозни училища, където вместо наука ги обучават единствено на безропотна вяра в едното божество и неговия земен наместник. Тъкмо обратното – вместо религиозен фундаментализъм тези деца ще получават истинско образование. Образованият човек е далеч по-толерантен и е склонен да решава конфликтите не със сила, а с помоща на разговор и дипломация, т.е. намаляване на локалните конфликти. По-добрите условия за труд, за образование, и въобще подобрен стандарт на живот, ще намалят смъртността, и съответно ще спадне и компенсиращия демографския бум. Като последствия – населението става по-лесно за изхранване, и за създаване на подредено общество; намален брой желаещи да емигрират – не би бягал от страната си ако там няма насилие, и имаш възможности за труд; богатите страни печелят от намаляващите разходи по този проблем – намален брой конфликти на расова или религиозна основа, облекчена социална система. Работещият човек иска да се развива и консумира, т.е. имаме пазари в растеж, т.е. и корпоративният свят ще има интерес – от повишената консумация, както и от раздвижването на финансовите потоци, осигуряване на услуги и производство на машини и оборудване за тази нова “обетована земя”.
- Богатите страни могат да оживят значително своите икономики, ако правителствата им обявят тръжни процедури за: оценка на проекта, за оборудване, за изпълнители, за инфраструктура, за комуникаци, за транспорт, за охрана и т.н. Това значи мобилизиране на основните пазарни играчи – те трябва да използват всичките си ресурси, да наемат нова работна ръка, да се възползват от технологии и продукти, считани досега за нерентабилни, да теглят нови кредити, да ангажират поддоставчици и т.н. Т.е. това ще задвижи производствата, услугите, бизнесите от различни браншове по целия свят – търсеното “лекарство” срещу огромни бюджетни дефицити, рецесия, безработица и слаба икономика. Би трябвало и политиците да бъдат доволни, защото повече работещи хора със стабилни доходи, значи повече доволни гласоизбиратели и данъкоплатци...
- Историята върви по този начин – първо идват технологиите / бизнесът, после законите, и накрая – самоосъзнаването на отделния човек / хората като гражданско общество с определени норми. Може би с този проект ще се достигне до най-естествения начин за разпространение на демокрацията в тези територии, а не чрез насилствено налагане.
- В много изследователски институти вече се работи по различните аспекти на процеса “тераформинг” на Марс – подготвяне на условията на планетата за нашите биологични нужди. Опитът придобит при тукашното “тераформиране” би бил безценен при по-нататъшното овладяване на Марс и други планети.
Дали това озеленяване ще бъде подхранавано с вода от транспортираните айсберги, или пък от масово разположени по крайбрежието високопроизводителни станции за обезсоляване на морска вода, няма значение (нека по-рентабилният вариант победи). Важното е че, растението само по себе си е един много производителен и полезен механизъм, който работи (в симбиоза) с/в много направления:
– по отношение на опазване/захранване на почвения слой и защита от ерозия,
– по отношение на въздуха (като чистота, като влажност, като течение);
– като храна за хора и животни;
– като източник на строителен материал, а също и за дрехи;
– като източник на лекарства;
– като енергиен носител (дърва за огрев или соя, рапица, царевица, слънчоглед, захарна тръстика, палми, за производство на биогорива);
т.е. зеленината може да реши много от проблемите, които днес стоят пред човечеството, и за които то измисля отделни (за всеки проблем) високотехнологчни решения, които обаче идват и със своите минуси, т.е. помагат в едно, но вредят в друго.
Алтернативи / паралелни методи за производство / доставяне на вода в засегнати от суша райони:
Обезсоляване. Най-подходящата за момента. Вместо теглене на тежки айсберги, би могло да се изградят пречиствателни станции по крайбрежието и след това това получената чиста вода да се транспортира чрез тръбопроводи към вътрешността.
Сребърен йодит се впръсква чрез ракети или самолети във облака. Малки капчици влага се натрупват около тези ядра, увеличават масата и така се предизвиква изкуствен дъжд.
DriWater. Това е много прогресивна технология, която превръща водата в гел. След това определено количество гел се поставя до стеблото на растението, и така то получава вода не еднократно, а в един предварително определен период от време.
Метеотрон (фабрика за облаци). Руският проект GACAR, израелският проект Гешем (дъжд на иврит), и няколко други изследователски групи работят по тази обещаваща технология. Все още в експериментална фаза.
Био-мембрана. Норвежки проект, при който прахобразно вещество се смесва с почвата или се разпръсква на повърхността и след засяване. Мембраната играе ролята на гъба и абсорбира вода и хранителни вещества, които постепенно биват изсмуквани от растенията. Така допринася за увеличаване на плодородието в сухите и пустинни райони.
Мембраната може да играе различна роля. В зависимост от причините за използването си, тя може да доведе до повишаване на способността за абсорбиране на слънчевата светлина, и също така отразявайки я – до регулиране на температурата на земята.
Всеки един от тези методи изисква финансова оценка и подробна компютърна симулация за последствията. Всеки един от тях може да бъде разглеждан като твърде скъп от една гледна точка, и най-приемлив от друга. Затова може би най-доброто решение е да се използва комбинация от тях и да се прилага най-подходящия подход за специфична ситуация.
Разбира се, проектът не може да бъде изпълнен сам по себе си и да се очакват незабавни резултати, т.е. първо това ще отнеме десетилетия, и второ, човечеството трябва да продължава да търси и други форми на все по-умерено (в крак с природата) съжителство – по-чист транспорт, по-малко замърсяване, повече рециклиране, непрестанно търсене и усъвършенстване на методите за производство на чиста енергия – слънчева, вятърна, приливни вълни, биоенергия, ядрен синтез...
Проектът няма за цел да озелени цяла една пустиня, а просто да използва част (!) от “излишъка” от айсберги (т.е. сладка вода), за озеленяване на част (!) от изоставени и неизползвани територии, като така покрие множество цели. Или, излишъкът от вода = опасността за едни, може да бъде животоспасяващ ресурс за други. Вярно, това ще е наистина скъпа операция, но на фона на сумата от цените на отделни решения, за отделните проблеми визирани по-горе, ще е определно по-изгодно икономическо решение.
В края на 90-те години с цел да намали улова на застрашени видове риба, канадското правителство поставя строги риболовни квоти. Като резултат хиляди рибари остават без работа. Те се преориентират към “улов” и изтегляне на брега на малки айсберги, водата от които се използва за производство на бутилирана чиста ледникова вода, както и за водка “Айсберг”. Цялата дейност се субсидира от правителството. Разглежданият тук проект предлага нещо подобно, но в далеч по-големи мащаби – с по-голямо финансиране, повече заети, по-големи обеми и разстояния, по-големи задачи за решаване, респ по-големи очакавани последствия.
В Китай от 1978г. се провежда масивна програма за залесяване, целяща да блокира по-нататъшното разширяване на пустинята, да стабилизира почвата, като запази влага, температура и хранителни съставки. Да не споменаваме икономическия ефект – предотвратени загуби, нови работни места, самоиздържащи се общини и т.н.
През 1998г. корпорацията Пежо-Ситроен започва голям проект на стойност 10 млн. евро за изолиране на 7 млн. тона CO2 – в Амазония се залесява площ един път и половина големината на Париж. Чисто символично – един автопроизводител използва част от печалбите при продажба на автомобили, за да неутрализира въглеродния двуокис изпускан в атмосферата от същите тези автомобили.
Три различни проекта, от три различни места на планетата – когато / ако бъдат обединени в една верига, те ще представляват отделните етапи на Desert Ice Project. Опитът придобит при тяхното осъществяване би бил важна стъпка при неговото бъдещо разглеждане / оценяване.
Това не е перчене от типа “Вижте колко е силен Човекът! Ние подчинихме природата!” и други подобни.
Така или иначе в еволюцията си просто достигаме до стадий, в който вече не само пасивно се съобразяваме с природните стихии, но все повече и повече ги преобразяваме в наша не само краткосрочна, но и дългосрочна полза. Не от вчера се говори за тераформинг на Марс – подготвяне на планетата за бъдещо колонизиране. Разглеждания проект е и един вид репетиция за тези процеси. В края на краищата един ден човечеството ще трябва да напусне тази планета и да си търси нов дом. Въпросът е да не ускорим с неблагоразумно поведение този ход на нещата – също като стадата скакалци, които унищожават зеленината на едно място и скачат на следващото. Позицията ни на връх в еволюционната верига предполага че имаме повече мозък от тях, нали? Тогава нека го използваме и си подсигурим едно по-добро и стабилно бъдеще за всички, а не просто да мислим от ядене до ядене, от една печалба до следващата печалба, и т.н.
Защо сега?
През 1977 и 1980г. е са били проведени конференции за целесъобразността и възможностите за преместване на айсберги до места страдащи от силна суша, като Австралия, Калифорния и Саудитска Арабия, но без конкретни решения за действие.
Какво се е променило оттогава до днес, та да изисква преразглеждане на идеята?
- За тези години имаме силно нараснало население (1980 – 4.4 млрд., 2008 – над 6.7 млрд., 2020 – очаквани към 7.5 млрд. души), съпоставени към същите или дори по-малки водни запаси (отчитайки и замърсяването) – проблем, който ще се задълбочава все повече.
- За тези 30 години технологиите отчитат огромен напредък – днес разполагаме с GPS, гарантиращ оптимален транспорт, свръхмощни и същевременно икономични двигатели, отлично развито корабоплаване, аграрни науки и т.н.
- Океанското равнище се покачва, а пустинните територии се разширяват.
- Полярните шапки и планинските ледници се топят с нарастваща скорост.
- Природните аномалии (суша, студ, резки температурни разлики, урагани, наводнения, свлачища, и др.) нанасят все по-големи щети на бизнес, инфраструктура и хора.
- Според последните изследвания обезлесяването е отговорно за 25% от парниковите емисии, докато индустрията и транспорта дават 14%, а авиацията – 3%. Т.е. вероятно ще се окаже че не насочваме усилията си в правилната посока – харчат се огромни средства влиящи на икономическите показатели на предприятията, за овладяване на емисии с по-малка тежест, а потенциала за справяне с тези с по-голямата тежест просто не е използван пълноценно.
- Докато енергийният проблем се задълбочава, пропорционално нараства и интересът към възобновяемите енергийни източници, включително и към засаждането и отглеждането на култури с биоенергиен потенциал – соя, рапица, тръстика, и други.
- Хуманитарните кризи в най-бедните страни, свързани с недостиг на вода и храна, очевидно не могат да бъдат решени от досегашните акции и програми, или поне не с търсената ефикасност, т.е. трябва да се търси ново, по-ефективно работещо решение. Същото е свързано и с задълбочаващия се емиграционен проблем, опитван да бъде разрешаван от богатите правителства на Западна Европа и САЩ, чрез по-високи стени, напредничави технологии за наблюдение и по-твърди закони – те не лекуват проблема, а само подтискат синдрома, който показва, че има проблем.
- Богатите индустриални страни – причинители на проблема, ще се справят по-добре с рисковете от климатичните промени, а най-бедните – тези, които нямат никакъв дял в глобалното замърсяване ще дадат най-много жертви. Т.е. най-развитите дължат известна компенсация на най-бедните.
- Неотдавнашен доклад на Азиатската банка за развитие предостави подробен анализ на връзката между транспорта и климатичните промени в Азия. В него бе оповестено, че емисиите от парникови газове в Азия ще се утроят през следващите двадесет и пет години!
- Протоколът от Киото е предвиден до 2012г. Програмата за Обща Земеделска Политика на Европейския съюз е разчетена до 2013г. След изтичането на тези срокове трябва да бъдат подписани нови международни договори – по-всеобхватни, по-хармонични, по-ефективни.
- Проектът покрива всички точки от обявените от ООН Цели на Хилядолетието.
- Докато натрупването на комплексни, взаимосвързани проблеми продължава, същевременно няма толкова много алтернативи за ответна реакция. Икономията на водни ресурси като принцип (на личностно и държавно ниво) е важна, но няма да успее да компенсира нарастващата консумация. Следователно, повече прясна вода може да бъде осигурена или чрез десоленизация, или чрез използване на айсберги. Вземането на решение е въпрос на време.
- В наскоро показания доклад от 700стр. на главния съветник по икономика на британското правителство г-н Никълъс Стърн, се заключава, че икономическият растеж и “зеления” ни подход могат да бъдат съвместими.
- В скорошни новини от южното полукълбо се видяха ледници дрейфуващи в изключителна близост до бреговете на Нова Зеландия. Противно на очакванията на учените те не се бяха стопили от по-топлите води. Това може да се приеме като “подсказка” от природата - вместо само да бъдат гледани като туристическа атракция, и да се предупреждават корабите по местните търговски маршрути, тези айсберги могат да бъдат изтеглени на сушата в близка Австралия (страдаща от унищожителна суша, и масивни горски пожари), и да се използват за напояване в една мащабна озеленителна операция. Като намалява разстоянието, Природата фактически “съкращава” транспортните разходи по тяхното изтегляне от полярните ширини – основния недостатък на проекта.
В заключение
Последиците на Глобалното затопляне не делят хора и нации на бедни и богати. Бангладеш ще страда от наводнения, също както Холандия, САЩ и много други. “Това не е мой проблем” е не само неморален отговор, то не е решение, нито пък защита. Ние всички сме част от това – като виновни и недостатъчно отговорни участници, като алчни бизнесмени и ненаситни консуматори, и от другата страна – като потенциални жертви, или техни близки.
Предлагам на Вашето внимание един проект, по-скоро една скица, на нещо, което изисква участието на много страни, и ще повлияе върху много страни, в много аспекти. Говоря за планетарен мащаб, защото просто вече няма друг – няма отделни, несвързани страни, няма как едни страни да процъфтяват в условията на масов упадък, рецесия и мизерия. Още повече, че настъпващите пясъци (пустини вече има на всеки континент, вкл. и Европа), все по-екстремалните климатични прояви (всички ги усещаме – за климата / атмосферата няма държавни граници), както и общочовешки проблеми (дали социални, икономически или политически, те вече са все наши, общи – CNN ги прави такива, независимо дали става въпрос за Руанда, Израел, Австралия, Багдад или София), просто водят човечеството (явно е въпрос на еволюция, на израстване и адаптиране) към ново мислене, и нов начин на действие, търсещ повече комплексност в резултата – постигане на повече цели, при това по-ефективно. DIP предлага комплексно решение на, подчертавам: част (!) от най-наболелите проблеми на съвремието ни. Както знаем, няма едно действие, един ход – всеобща панацея, или пък един човек, който да реши всичко от раз. Аз лично го виждам осъществим под егидата на ООН. Представете си само, какви последствия би имало това за България, ако инициативата за подобна глобална операция пред ООН, започне от нас.
Публикуван е на сайтовете на няколко университета, където е обект на множество дискусии за и против – както вече подчертах – той е многостранен и покрива/засяга множество интереси/статути. Но историята ни учи, че макар и бавно, прогресът си пробива път, така че и тази операция е само въпрос на време. И тъй като екологията почти винаги се е смятала за второстепенна тема, не толкова важна като бизнеса, то най-вероятно DIP ще стартира след някое наистина огромно природно бедствие – обикновено след такива събития хората се обединяват в благородни каузи, например международните помощи след наводнения, урагани или земетресения, за съжаление – впоследствие. Спомнете си какво стана след породената от земетресение в югоизточна Азия вълна цунами – бепрецедентно по мащабите си бедствие, безпрецедентна по мащабите си спасителна акция / възстановителна организация, както и бе даден ход на безпрецедентно начинание – глобална система за оповестяване при бедствия и катаклизми. Затова си мисля (надявайки се да не съм прав), че може би мащаба на катастрофата, или броят на жертвите, ще ни накарат да започнем да мислим превантивно, а не впоследствие, и то относно средата, която обитаваме, а не само като изпреварващи военни удари и политически решения.
Да, звучи скъпо и трудно изпълнимо. Но, нима ще се примирим с факта, че след толкова години-десетилетия-векове на научно и технологично усъвършенстване, единственото, което можем да правим с няколко айсберга, е водка?
Проектът е написан на английски, защото това е езика, на който комуникират най-големите лидери на правителства и транснационални корпорации, и на който съответно биха взели някакво решение по тази идея. Предварително благодаря за всякакви мнения, съвети как да го предложим на по-високо надправителствено ниво, критики, поправки на вероятни неточности и т.н.
Пълна версия на проекта може да видите (да си свалите) на www.deserticeproject.com
Ивайло Аврамов
София
Какво може да направи всеки в личен план:
- засади дърво (поне едно);
- за кратки разстояния не използвай кола, а ходи пеша или използвай колело (това значи и по-добро здраве и спестени време и пари за доктори и лекарства);
- ползвай обществен транспорт;
- рециклирай;
- пий филтрирана чешмяна вода (когато и където може), вместо постоянното използване (и изхвърляне) на лъскавия лайфстайл символ на пластмасовата бутилка;
- при покупки се информирай за това как и къде е произведена стоката, откъде е доставена, как ще рециклира след изтичане на функционалния и цикъл;
- използвай енергийно ефективни уреди;
<< върни се назад
- ГЕРБ се отказа да обсъжда сечта в Борисовата градина
- Щетите от горски пожари от началото на годината възлизат на 5 млн. лв.
- РИОСВ - Плевен, издаде заповед за възстановяване на разорани пасища в защитената зона
- Плащаме лихви за надплатена вода
- Регионалното министерство обяви, че не може да спре строителството в Бедечка
- Ремонтират язовир „Студена” под водата
- Започват сеч на 30% от Борисовата градина
- Община Силистра официално се отказа да отсича чинарите
- Унищожената от пожари горска площ е близо 40 000 декара
- Джипове возят нелегално туристи до Рилските езера
voda.bg е проект на GeoServices Ltd., Bulgaria