Вода .bg  

Спасяват каваците край храма на Ванга

Спасяват каваците край храма на Ванга
Спешен спасителен проект за спасяване на заливните гори от бяла топола (кавак) по течението на Струма край Рупите започва благоевградската екоинспекция.
Разходите по проекта, който е с продължителност 30 месеца, са 982 хил. лв., като 835 000 са от европейския фонд за регионално развитие, а останалите са национално съфинансиране.
В момента гората от каваци край църквата на пророчицата Ванга съхне и почти е престанала да се възпроизвежда. Причината е, че системите от диги и канали на Струма спират естественото заливане на каваците.
"Сега тополите са на по 60 г, но постепенно съхнат. Това ще доведе в бъдеще и до промяна на мястото за почивка на прелетните птици", обяснява координаторът на проекта Галина Манова.
Проучване и възстановяване на каналите от реката до гората от каваци и проектирането на нови начини за заливане на дърветата по метода на екологичния дизайн включва проектът. Така гората ще започне да се самовъзстановява, но все пак ще има и изкуствено залесяване.
Гората край църквата на Ванга е една от най-важните спирки по птичия път Виа Аристотелис, по който преминава сезонната миграция на прелетните птици. Птичата магистрала е описана още от Аристотел.
Терен от 20 хектара край църквата на Ванга е обявен за защитена местност
Рупите още през 1980 г, за да се запази характерният пейзаж на крайречната гора. В района са установени 141 вида птици, като 33 от тях са включени в Червената книга на България. Други 63 вида са от европейско природозащитно значение. Наблюдават се представителни за страната популации на големия маслинов присмехулник, белочела сврачка и черночела сврачка. По време на миграция са засичани пеликани и световно застрашеният малък корморан.
Поради прекъсване на връзката с река Струма чрез изграждане на диги и отводнителни канали, както и падането на нивото на подземните води, има опасност от разрушаването на влажните зони. Гората от бяла топола е загубила заливния си характер и е престанала да съществува като влажна зона, казват от екоинспекцията в Благоевград. Това е довело до съхнене на дърветата и промяна на естествения облик.

24 часа, 15.05.2012, стр.9

        << върни се назад