Тенденции в практиката на приватизация на водите
Икономиката на пост-рецесия и борбата за обобществяване на водното стопанство в САЩ
Резюме:
Нова вълна на приватизация на водите се оформя с избухването на финансовата криза. С обедняване на общинските бюджети много общини в страната (САЩ) се ориентират да предадат на специализирани частни фирми управлението на ВиК с оглед получаване на някаква печалба.
Продажбата или лизинговането на водното стопанство не е най-добрия начин за балансиране на общинския бюджет. Приватизирането на водното стопанство отслабва публичните финанси, заплашва водния ресурс и натоварва потребителите с дългосрочни дългове.
Food@WaterWatch анализира информацията за общо 200 текущи и извършени продажби и концесии на публични ВиК системи за последните две десетилетия и открива нова тенденция в приватизирането на водното стопанство:
• Идеята за получаване на налични пари чрез продажба или концесия на ВиК системи привлича вниманието на общините и то с настъпването на финансовата криза. Към м. октомври 2012 г. поне 39 общини считат тази възможност за най-добра. Това число желаещи е пет пъти по-голямо от средния годишен брой приватизации за последните 20 години
• Възможните бъдещи приватизации ще засегнат безпрецедентен брой домакинства. ВиК системите, изправени пред възможна приватизация или концесия към м. октомври 2010 г., обслужват 12 пъти повече потребители, отколкото потребителите на вече приватизираните водни системи. Причината се крие в това, че общините в доста по-големите градове на САЩ считат възможната приватизация на ВиК системите си като по-добър вариант. Една типична такава община обхваща 35 пъти по-многобройно население, сравнена със населението на средна община с приватизирана ВиК система от 1991 г. насам
• Бюджетните дефицити на общините са причина за ориентирането към приватизация или концесия на Вик системите им. Преди (кризата) градовете отдават за приватизация ВиК системите си, най-вече с цел модернизирането с по-скъпо оборудване на водното стопанство. От 2008 г. насам общините предлагат за продан или концесия модерно оборудвани ВиК системи заради нужда от балансиране на бюджетите си.
• Интерес към приватизиране или концесиониране на Вик системите си проявяват най-вече големите градове с развито машиностроене (т.нар. Rust Belt – Североизточният мегаполис, щатите Пенсилвания, Охайо, Индиана, Мичиган…), които са най-силно засегнати от рецесията. По стечение на обстоятелствата в тези райони са разположени и главните квартири на големите водни компании.
• Широката публика от крайни потребители не приема по принцип приватизацията или концесионирането на ВиК системите, независимо от изявените желания на градските управи. За последните две години обществеността спря поне 17 възможни сделки от този род. Тази тенденцията вероятно ще се запази за в бъдеще.
Проблеми, свързани с продажбата или лизинговането на ВиК системите
Потребителите имат основания да са против продажбата на ВиК системите. Приватизацията се оказва скъпо занимание и таксите налагани на потребителите постоянно растат. Последните считат, че липсата на обществен контрол върху такъв жизнено необходим ресурс като водата е в тяхна вреда.
Продажбите и концесиите увеличават дълга на потребителите към частните компании. Финансовият ресурс, който получава общината от концесионера, по същество е дълг, който се покрива за последния от таксите наложени върху потребителите. Анализът показва, че обикновено лихвата за подобен дълг е около 11%. За дълг, разсрочен за 20 години, това означава ръст от 56%, което е много по-обременително за общината, отколкото ако тя би се финансирала от потребителите чрез обикновени общински облигации.
Частният интерес отнема контрола на обществеността върху водните ресурси
Потребителите нямат право на глас при вземането на решения от страна на частната фирма-концесионер, чийто решения не са, по-често, в интерес на първите. Така например фирмата концесионер може да пренасочи част от услугите към платежоспособните богатите райони, в ущърб на бедните , имащи несравнимо по-ниски доходи.
Решението: Възобновяване на общинската собственост върху водите
Заетите в общинското управление трябва да избягват бързи сделки, които могат имат дългосрочен отрицателен ефект върху общинските приходи.
Вместо разпродажба на водните системи, в последните трябва да се инвестира от страна на държавата за обновяване на водната инфраструктура. Федералните инвестиции създават работни места, опазват по-добре околната среда от замърсявания, водата в това число.
Източник: Food@WaterWatch: Fact Sheet, November 2010
<< върни се назад
Резюме:
Нова вълна на приватизация на водите се оформя с избухването на финансовата криза. С обедняване на общинските бюджети много общини в страната (САЩ) се ориентират да предадат на специализирани частни фирми управлението на ВиК с оглед получаване на някаква печалба.
Продажбата или лизинговането на водното стопанство не е най-добрия начин за балансиране на общинския бюджет. Приватизирането на водното стопанство отслабва публичните финанси, заплашва водния ресурс и натоварва потребителите с дългосрочни дългове.
Food@WaterWatch анализира информацията за общо 200 текущи и извършени продажби и концесии на публични ВиК системи за последните две десетилетия и открива нова тенденция в приватизирането на водното стопанство:
• Идеята за получаване на налични пари чрез продажба или концесия на ВиК системи привлича вниманието на общините и то с настъпването на финансовата криза. Към м. октомври 2012 г. поне 39 общини считат тази възможност за най-добра. Това число желаещи е пет пъти по-голямо от средния годишен брой приватизации за последните 20 години
• Възможните бъдещи приватизации ще засегнат безпрецедентен брой домакинства. ВиК системите, изправени пред възможна приватизация или концесия към м. октомври 2010 г., обслужват 12 пъти повече потребители, отколкото потребителите на вече приватизираните водни системи. Причината се крие в това, че общините в доста по-големите градове на САЩ считат възможната приватизация на ВиК системите си като по-добър вариант. Една типична такава община обхваща 35 пъти по-многобройно население, сравнена със населението на средна община с приватизирана ВиК система от 1991 г. насам
• Бюджетните дефицити на общините са причина за ориентирането към приватизация или концесия на Вик системите им. Преди (кризата) градовете отдават за приватизация ВиК системите си, най-вече с цел модернизирането с по-скъпо оборудване на водното стопанство. От 2008 г. насам общините предлагат за продан или концесия модерно оборудвани ВиК системи заради нужда от балансиране на бюджетите си.
• Интерес към приватизиране или концесиониране на Вик системите си проявяват най-вече големите градове с развито машиностроене (т.нар. Rust Belt – Североизточният мегаполис, щатите Пенсилвания, Охайо, Индиана, Мичиган…), които са най-силно засегнати от рецесията. По стечение на обстоятелствата в тези райони са разположени и главните квартири на големите водни компании.
• Широката публика от крайни потребители не приема по принцип приватизацията или концесионирането на ВиК системите, независимо от изявените желания на градските управи. За последните две години обществеността спря поне 17 възможни сделки от този род. Тази тенденцията вероятно ще се запази за в бъдеще.
Проблеми, свързани с продажбата или лизинговането на ВиК системите
Потребителите имат основания да са против продажбата на ВиК системите. Приватизацията се оказва скъпо занимание и таксите налагани на потребителите постоянно растат. Последните считат, че липсата на обществен контрол върху такъв жизнено необходим ресурс като водата е в тяхна вреда.
Продажбите и концесиите увеличават дълга на потребителите към частните компании. Финансовият ресурс, който получава общината от концесионера, по същество е дълг, който се покрива за последния от таксите наложени върху потребителите. Анализът показва, че обикновено лихвата за подобен дълг е около 11%. За дълг, разсрочен за 20 години, това означава ръст от 56%, което е много по-обременително за общината, отколкото ако тя би се финансирала от потребителите чрез обикновени общински облигации.
Частният интерес отнема контрола на обществеността върху водните ресурси
Потребителите нямат право на глас при вземането на решения от страна на частната фирма-концесионер, чийто решения не са, по-често, в интерес на първите. Така например фирмата концесионер може да пренасочи част от услугите към платежоспособните богатите райони, в ущърб на бедните , имащи несравнимо по-ниски доходи.
Решението: Възобновяване на общинската собственост върху водите
Заетите в общинското управление трябва да избягват бързи сделки, които могат имат дългосрочен отрицателен ефект върху общинските приходи.
Вместо разпродажба на водните системи, в последните трябва да се инвестира от страна на държавата за обновяване на водната инфраструктура. Федералните инвестиции създават работни места, опазват по-добре околната среда от замърсявания, водата в това число.
Източник: Food@WaterWatch: Fact Sheet, November 2010
<< върни се назад
- ГЕРБ се отказа да обсъжда сечта в Борисовата градина
- Щетите от горски пожари от началото на годината възлизат на 5 млн. лв.
- РИОСВ - Плевен, издаде заповед за възстановяване на разорани пасища в защитената зона
- Плащаме лихви за надплатена вода
- Регионалното министерство обяви, че не може да спре строителството в Бедечка
- Ремонтират язовир „Студена” под водата
- Започват сеч на 30% от Борисовата градина
- Община Силистра официално се отказа да отсича чинарите
- Унищожената от пожари горска площ е близо 40 000 декара
- Джипове возят нелегално туристи до Рилските езера
voda.bg е проект на GeoServices Ltd., Bulgaria